Една от употребите на "haber" е като безлицева форма, тоест когато нямаме извършител на действието, а просто казваме че има или няма нещо.

     

      Формата на глагола се променя според времето, за което се употребява:

 

• За сегашно време: hay (има) и no hay (няма)

Примери:

Hay toneladas de arroz. (Има тонове от ориз.)
No hay problema. (Няма проблем.)

 

• За минало време има две форми: за минало свършено време hubo (имаше) и съответно no hubo (нямаше) и за минало несвършено време – había (е имало) и no había (е нямало).

Примери:

Había dos coches en la calle. (Имало е две коли на улицата.)

Hubo lluvia. (Имаше дъжд.)

Ayer había una mujer aquí. (Вчера е имало една жена тук.)

Hubo carne para el almuerzo. (Имаше месо за обяд.)

 

• За бъдеще време формата е habrá (ще има) и no habrá (няма да има).

Примери:

Mañana habrá más comida. (Утре ще има повече храна.)

Habrá muchos niños en mi casa. (Ще има много деца в къщата ми.)