Дадено съществително име или израз е в дателен падеж, когато е в ролята на индиректен обект в изречението, т.е. когато дадено действие е насочено към обекта, но не се извършва директно върху него, а чрез друг обект (директен обект). Също така, дателен падеж се ползва и когато имаме т.нар. дателни глаголи, т.е. глаголи, които изискват дателен падеж. А третата употреба е с определени предлози.
 

   Определителните, неопределителните, отрицателните и показателните членове и местоимения се променят по следния начин: 

• В м. р. -> dem, einem, keinem, diesem, jedem, jenem и т.н.

• В ж. р. -> der, einer, keiner, dieser, jeder, jener и т.н.

• В ср. р. -> dem, einem, keinem, diesem, jedem, jenem и т.н.

• В мн. ч. -> den, keinen, diesen, jeden, jenen и т.н.

    Тук промените в членовете и определяемите думи са във всички родове и числа.
 

Употреба на дателен падеж, когато имаме индиректен обект

 

   Обикновено на българския език превеждаме връзката между директен и индиректен обект с предлога "за" или "на".

Примери:
Ich hole dem Hund das Futter. (Нося храна на/за кучето.) - dem Hund се превежда като "на/за кучето", т.е. нося храна на/за кучето. Тук "der Hund" е индиректния обект, ние носим нещо за него, но купуваме "храна", т.е. храната е директния обект ("das Futter").

Още примери:
Er kauft der Frau die Fahrkarte. (Той купува билет на жената.)
Wir zeigen dem Kind das Boot. (Ние показваме лодката на детето.)
Wir geben einem Mann Geld. (Даваме пари на един човек.)
Ich schicke meiner Freundin nichts. (Не изпращам нищо на приятелката си.) 
Sie kauft unserem Kind Schokolade. (Тя купува шоколад на нашите деца.)
 

Употреба след глаголи, изискващи дателен падеж
 

   Глаголите, изискващи дателен падеж са две групи:

​

• Глаголи, след които може да има директни обекти (ползва се винителен падеж) и индиректни обекти (ползва се дателен падеж). Такива глаголи са: bringen, geben, holen, kaufen, schicken, sagen, zeigen.

Примери:
Er bringt seiner Freundin Blumen. (Той носи цветя на приятелката си.)
Wir geben der Katze Milch. (Даваме мляко на котката.)
Ich hole meinem Bruder den Schlüssel. (Нося ключа на брат ми.)

 

• Глаголи, след които обектът е директен и може да е само в дателен падеж. Те са: antworten, danken, helfen, gehören, gefallen, folgen.

Примери:
Ich antworte dem Herrn. (Отговарям на господина.)
Wir danken unserem Lehrer. (Ние благодарим на нашия учител.)

    Когато употребяваме глагола "glauben" и обекта е одушевен, ползваме дателен падеж за него, но когато обекта е предмет и абстрактно понятие - ползваме винителен падеж.
Примери:
Ich glaube dem Kind. (Вярвам на детето.) - Dativ
Ich glaube die Geschichte. (Вярвам на историята.) - Akkusativ

      Много безлични конструкции също изискват дателен падеж.
Примери:
Es geht mir gut. (Добре съм.)
Es geht mir besser. (По-добре съм.)
Es tut mir leid. (Съжалявам.)
Es schmeckt mir (gut). (Вкусно ми е.)

​

   Някои съществителни получават окончания, когато са във винителен падеж. Същите тези съществителни имат окончания и когато са в дателен падеж. Окончанията са също -n и -en.
Примери:
Ich gebe dem Herrn die Zeitung. (Аз давам вестника на господина.)
Wir bringen dem Studenten ein Buch. (Ние носим книга на студента.)
Er gibt dem Touristen eine Landkarte. (Той дава карта на туриста.)

  Някои едносрични съществителни в мъжки и среден род получават окончание "-e", когато са в дателен падеж. Въпреки, че това окончание се изисква граматически, то става все по-рядко употребявано. Днес употребата му се ограничава до няколко често употребявани идиоматични фрази, в строго формалния език и в поетичното слово.
Примери:
zu Hause
nach Hause
auf dem Lande
am Tage

​

​