За да се наблегне на нещо, често се използва пълната форма на глагола, а не съкратената.

Пример:

It's late. – Yes, it is late. (Късно е. – Да, късно е.)

🔔Забележка: В българския език наблягането се получава чрез определена интонация върху дадената дума, затова при писмения превод не може да се види разликата.

 

      Когато няма съкратени форми в изречението (напр. she's, I'm и т.н.), за да наблегнем на действието в сегашно просто време, използваме глагола "do" в положителните изречения, където по принцип той не се използва като помощен глагол.

Пример:

Look this picture. It's beautiful. – Yes, I do like it. (Виж тази картина. Красива е. – Да, харесва ми.) – наблягането, в случая означава, че говорещият много харесва тази картина.

You're so right. I do agree with you. (Толкова си прав/а. Съгласен съм с теб.) – тук говорещия е много, изключително съгласен със събеседника си.

 

        В минало просто време, наблягането се прави по същия начин, но с "did" (формата за минало просто време на глагола "do"), когато употребяваме глагол различен от "be", като не се използва минало причастие на глагола, както е при обикновените положителни изречения в минало просто време.

Примери:

I enjoyed the concert. (Насладих се на концерта.) – обикновено изречение

I did enjoy the concert. (Насладих се на концерта.) – наблегнато изречение

 

        При императивните форми също може да се използва "do", за да се наблегне върху действието, което се изисква от този, към когото отправяме заповедта.

Пример:

Hurry up! (Побързай!) – обикновено императивно изречение.

Do hurry up, we'll be late! (Побързай, ще закъснеем!) – наблегнато императивно изречение.