Финалните изречения са подчинени изречения и се въвеждат със съюза “damit” (за да). С тези изречения се назовава целта на действието от главното изречение. Отговаряме на въпроса „Wozu?“ (Защо?). Съюзната дума „damit“ изисква подчиненото изречение да има краен словоред (сказуемото е в края на изречението).

Пример: Ich kaufe mir diese Modezeitschrift, damit mir meine Mutter eine neue Kleid näht. (Купувам си това модно списание, за да ми ушие майка ми нова рокля.)

     Има и друг начин да се назове целта на действието. Ползват се думите „um“ и „zu“, като „um“ е в началото на подчиненото изречение, а „zu“ застава пред глагола, ако той е с неделима представка или между представката и главната част на глагола, ако глагола е с делеми представка.

Примери:

Er packt schon am Freitag abend seinen Rucksack, um am Sonntag mit seinen Freunden einen Ausflug zu unternehmen. (Той си опакова вече раницата, за да направи един излет с приятелите си в събота.)

Er sieht sich alles im Fernsehen an, um die Zeit totzuschlagen. (Той гледа всичко по телевизията, за да мине времето.)

 

       Финалните конструкции с инфинитив също назовават целта на действието. Също може да се ползва „damit“ или „um...zu“. Когато конструкцията е с „damit“ в подчиненото изречение задължително има подлог. Когато конструкцията е с „um...zu“, тогава подлог няма.

Примери:

Sprich bitte lauter, damit wir dich besser verstehen. (Говори, моля те, по-силно, за да те разберем по-добре.)

Er braucht das Wörterbuch, um den Artikel übersetzen zu können. (Той се нуждае от речник, за да може да преведе статията.)

​