I. Общи въпроси
 

     Общите въпроси са тези, на които се отговаря с "да" или "не". Този вид въпроси се образува, като просто се разменят местата на подлога и сказуемото от положителното или отрицателното изречение, така че сказуемото да е на първо място. Не се ползва въпросителна дума или фраза. В немския език всяко обикновено изречение може да стане въпросително. На български език такова изречение се превежда, като се добавя частицата "ли".
   

    Конструкцията на обикновеното положително изречение изглежда така: подлог + сказуемо + остатъка от изречението.
      Конструкцията на въпросителното изречение изглежда така:

сказуемо + подлог + остатъка от изречението.    

Забележка: Тези конструкции се отнасят за простите глаголни времена.
Примери:

Mark reparierte das Auto. - Reparierte Mark das Auto? (Марк поправи колата. - Поправи ли Марк колата?)

Du bist krank. - Bist du krank? (Ти си болен. - Болен ли си?)
Sie fährt auch mit. - Fährt sie auch mit? (Тя също пътува. - Тя също ли пътува?)

  Конструкциите на общите въпросителни изречения за перфектните времена и при употреба на зависим инфинитив (глаголи като helfen, hören, sehen, lassen + друг глагол) се образуват по следния начин:

​

• за перфектните времена структурата е: помощен глагол + подлог + друга част на изречението + минало причастие на главния глагол или инфинитив (според времето).

Примери:

Er würde helfen. -> Würde er helfen? (Той щеше да помогне. - Щеще ли той да помогне?)
Ihr hättet gelesen. -> Hättet ihr gelesen? (Щяхте да сте прочели. - Щяхте ли да сте прочели?)
Sie hat sich niedergesetzt. -> Hat sie sich niedergesetzt? (Тя седна. - Тя седна ли?)
 

• за зависимите инфинитив структурата е: глагол от типа на helfen, sehen и т.н. + подлог + друга част на изречението + втория глагол в инфинитив.

Пример:

Du kannst es machen. -> Kannst du es machen? (Ти можеш да го направиш. - Можеш ли да го направиш?)
Sie sehen ihren Vater kommen. -> Sehen sie ihren Vater kommen? (Те видяха баща им да идва. - Видяха ли те своя баща да идва?)
 

• Отговори с "doch" на отрицателни въпроси.

Примери:

Hast du kein Buch? - Doch, natürlich habe ich ein Buch. (Нямаш ли книга? - Напротив, разбира се, че имам книга.)
Bist du nicht krank? - Doch, ich bin krank. (Не си ли болен? - Напротив, болен съм.)


II. Специфични въпроси
 

     Специфичните въпроси са тези въпроси, които се задават за да се получи  специфична информация за нещо или някой. Такъв въпрос започва с въпросителна дума или израз.
 

   Когато има въпросителна дума или израз във въпросителното изречение също има т.нар. инверсия на подлога и сказуемото, т.е. те се разменят като при общите въпросителни изречения, но тук сказуемото е на второ място след въпросителната дума или израз.

   Конструкцията на обикновеното изречение изглежда така: подлог + сказуемо + остатъка от изречението.
 

  Конструкцията на въпросително изречение с въпросителна дума изглежда така: въпросителна дума (wann, warum и т.н.) + сказуемо + подлог + друга част на изречението.
 

Въпросителни наречия
 

    Една част от въпросителните наречия или изрази са следните:
Wann? - Кога?
Warum? - Защо?
Wie? - Как?
Wie lange? - Колко дълго?
Wie oft? - Колко често?
Wieviel? - Колко?
Wie viele? - Колко?
Um wieviele Uhr? - В колко часа?

Примерни изречения:
Wann kommt der Zug an? (Кога пристига влака?)
Warum hast du nichts gesagt? (Защо не казваш нищо?)
Wie ist das Wetter? (Как е времето?)
Wie lange bleibst du dort? (Колко дълго оставаш там?)
Wie oft besuchst du sie? (Колко често я посещаваш?)
Wieviel kostet es? (Колко струва?)
Wieviel (Wie viele) Hunde habt ihr? (Колко кучета имаш?)
Um wieviel Uhr kommst du? (В колко часа ще дойдеш?)

Забележка: "Wieviel" се ползва, когато се отнася за съществителни в единствено число, а "wie viele" за съществителни в множествено число.
Примери:

Wieviel kostet das?
Wie viele Kinder sind hier?
    Често обаче в разговорния език се ползва "wieviel" и за множествено число.
Пример:

Wieviel (Wie viel) Planeten gibt es?

   Ползваме три въпросителни наречия, за да питаме за място. Те са: "wo", "woher" и "wohin":

​

• "wo" означава "къде" и го ползваме, когато питаме за нещо или някой, които са на определено място и нямаме движение или движението е само в рамките на определеното място. Отговорът обикновено съдържа предлог, следван от обект в дателен падеж.

Пример:

Wo ist das Buch? - Es liegt auf dem Tisch.

​

• "wohin" означава " на къде, за къде" и го ползваме, когато питаме за дестинация или за посока на движение (към кое място?). Отговорът обикновено съдържа предлог, следван от обект във винителен падеж.

Пример:

Wohin fahren wir?
 

• "woher" означава "от къде" и го ползваме, когато питаме за началната точка на движението (от кое място?).

Пример:

Woher kommst du?


Въпросителни местоимения

1. Wer (кой, коя, кое, кои)
 

    Това местоимение се ползва, когато питаме за хора. То се променя според падежа. Няма форма за множествено число, но отговорът може да бъде и в единствено и в множествено число.
Nominativ (именителен падеж): Wer? - Кой?
Пример: Wer kommt? (Кой идва?)
Akkusativ (винителен падеж): Wen? - Кого?
Пример: Wen hast du gesehen? (Кого си видял?)
Dativ (дателен падеж): Wem? - Кого? На кого?
Примери: Wem gehört die Kamera? (На кого принадлежи камерата?); Bei wem bleibst du? (При кого оставаш?)
Genitiv (родителен падеж): Wessen? - Чий? Чия? Чие? Чии? На кого?
Пример: Wessen Mantel ist das? (Чие е това палто?)

2. Was (какво)
 

    Това местоимение се отнася за предмети, идеи или действия. Формата на "was" е една и съща за именителен и за винителен падеж. Няма форми за дателен и родителен падеж, както и за множествено число. Отговорът може да е в единствено или множествено число.
Примери:

Was ist das?
Was machst du?

3. Worauf (за какво), wovor (от какво) и wofür (от какво)
 

   Въпросителното местоимение "was" обикновено отпада след предлог във винителен или дателен падеж, а вместо него се ползва местоимение, което е съставено от "wo(r)"+предлог.
Примери:

Worauf wartest du? ((За)Какво чакаш?)
Wovor fürchten Sie sich? (От какво се страхуваш?)
Wofür interessierst du dich? (От какво се интересуваш?)
 

    Този тип местоимения могат да се образуват от "wo-" и всички предлози във винителен и дателен падеж, с изключение на тези: entlang, ohne, außer, gegenüber, seit, hinter, neben, zwischen. Те се отнасят само за предмети, идеи или действия, а не се отнасят за хора.

4. Welch- (кой, коя, кое, кои)
 

    Може да се ползва като въпросително прилагателно или като въпросително съществително. "Welch-" получава наставка според наставката на съществителното, за което се отнася. Ползват се всички форми за единствено и множествено число.
 

• Употреба на "welch-" като въпросително прилагателно:

Примери:

Welches Haus gehört euch? (Коя къща е ваша?)
Welchen Wein hat er getrunken? (Кое вино е пил той?
Mit welchem Auto wollen wir fahren? (С коя кола искаме да пътуваме?)
Welche Blumen soll ich abschneiden? (Кои цветя мога да отрежа?)
 

• Употреба на "welch-" като въпросително съществително:

Примери:

Welches möchtest du haben? (Кое бихте искали да имате?)
Welchen hat sie gekauft? (Тя кой купи?)
Aus welchem ist sie gestiegen? (От кой е излязла?)
Welche kann er bringen? (Кои може той да донесе?)

5. Was für ein-...? (Какъв вид е...? Какъв...? Каква...? Какво...? Какви...?)
 

  Това е въпросителен израз, който се отнася за прилагателно име. Когато въпроса е за прилагателно към съществително в единствено число "ein-" получава наставката на прилагателното. Когато задаваме въпроса за прилагателно към съществително в множествено число, израза е само "Was für...?". Тук "für" не играе ролята на предлог.
Примери:

Was für eine Maschine habt ihr gekauft? (Какъв вид машина си купил? / Каква машина си купил?)
Was für Leute sind das? (Какви хора са това?)