1. Бъдеще просто време се използва, когато говорим за бъдещи действия или намерения. Ползва се и когато правим планове, прогнози или предсказания. Ако в изречението са употребени думи като „morgen“, “in einer Woche” и други подобни, показващи кога ще се случи събитието, то тогава глаголното време е сегашно просто време. Бъдеще време ползваме само когато не е ползвана такава дума или израз и няма как иначе да се разбере, че говорим за бъдещо събитие.

 

2. Формира се с помощния глагол „werden“ и инфинитивната форма на главния глагол.

 

3. Ако изречението е главно, то „werden“ стои на втора позиция след подлога и се спряга спрямо него, а инфинитива на главния глагол (или инфинитив плюс модален глагол) стои в края на изречението.

Пример: Sie werden alles allein machen müssen. (Тя ще трябва да прави всичко сама.)

 

4. В подчинено изречение „werden“ стои след инфинитива на главния глагол, тоест в края на изречението.

Пример: Es ist nicht vorstellbar, dass es in 20 Jahren denkende Roboten geben wird. (Не можем да си представим, че до 20 години ще има мислещи роботи.)