Употребата на глаголи, като съществителни, прилагателни и наречия става чрез техните форми: инфинитив и сегашно и минало причастие.
 

Инфинитиви, употребявани като съществителни имена

     Тези съществителни винаги са в среден род и се изписват с главна буква, както и обикновените съществителни.
Примери:

lachen - смея се
das Lachen - смях
Ihr Lachen machte mich nervös. (Нейният смях ме направи нервен.)


Сегашни причастия, употребявани като прилагателни имена и наречия

      Сегашното причастие се формира, като към инфинитивната форма на глагола се прибави -d. Не бива да се забравя и да се прибави съответната наставка на прилагателното, където е необходимо.
Примери:

Ist das weinende Kind krank? (Плачещото дете болно ли е?) - употреба на "weinen" като прилагателно
Er kam lachend ins Zimmer. (Той дойде в стаята смеейки се.) - употреба на "lachen" като наречие


Минали причастия на глаголи, употребявани като прилагателни и наречия

   Много минали причастия на слаби или силни глаголи могат да се употребяват като прилагателни имена или като наречия.
Примери: 

Ich möchte ein weichgekochtes Ei. (Бих желал едно ровко яйце.)
Das Mädchen ist verletzt. (Момичето е ранено.)


Причастия на глаголи, употребявани като съществителни имена

       Много сегашни и минали причастия на глаголи могат да се ползват като съществителни имена. Също както останалите съществителни и тези се изписват с главна буква.
Примери:

Seine Verwandte ist angekommen. (Неговите близки са пристигнали.) - глагола е verwandt (озн. употребявам, използвам), но като съществително променя значението си на Verwandte m/f, -n, -n, което означава "роднина" (мъж, жена)
Der Reisende hatte große Koffer. (Пътникът имаше голям куфар.)