В немския език –е- се чете по няколко различни начина, в зависимост от това в коя част на думата се намира и в зависимост с кои букви е в комбинация.

​

1. Сбито, много кратко “е” - така се чете, когато е в края на думата

     - най-често се среща при спрегнати глаголи в 1 л., ед. ч.:

пр. Ich dichte, ich schenke

     - също и при съществителни, завършващи на –е:

пр. Tiere, Woche, Liebe, Frage, Miete

     -  други думи:

пр. viele

     - при неделими представки “be-“ и “ge-“:

пр. gegeben

 

2. Чете се като “а” – когато имаме комбинация от “е” с “r” (er) и тази комбинация се намира в края на думата:

Пр. Dichter (дихта), Zimmer (цима), Besucher (безуха)

​

3. Не се чете изобщо, когато е в края на думата и е пред съгласна –l (-el), -n (-en) или пред комбинацията –ln (-eln)

Пр. dichten (дихтн), bügeln (бюглн) (тук правим уговорка, че и „ü” не се чете точно като  българското "ю„, но сме го написали така за по-лесно – може да видите повече в раздел Немска граматика, урок: Гласни звуци).

    Когато комбинацията “-en” е след съгласните “b” или “p”, то тогава „е” не се чете, но се чете “m”, а не “n”.

Пр. lieben (либм), Treppen (трепм)

    Когато комбинацията “-en” е след съгласните “g” или “k”, то тогава „е” не се чете, а оставащото “n” се чете носово.

Пр. Fragen (фрагН), schenken (шенкН)