В немския език –е- се чете по няколко различни начина, в зависимост от това в коя част на думата се намира и в зависимост с кои букви е в комбинация.

​

1. Сбито, много кратко "е" - така се чете, когато е в края на думата:

• най-често се среща при спрегнати глаголи в 1 л., ед. ч.;

Пример:

Ich dachte, ich schenke. (Мислех, да направя подарък.)

• също и при съществителни, завършващи на –е;

Пример:

Tiere, Woche, Liebe, Frage, Miete

• други думи - пример: viele;

• при неделими представки “be-“ и “ge-“ - пример: gegeben.

 

2. Чете се като "а" – когато имаме комбинация от "е" и "r" (er) и тази комбинация се намира в края на думата:

Примери:

Dichter (дихта)

Zimmer (цима)

Besucher (безуха)

​

3. Не се чете изобщо, когато е в края на думата и е пред съгласна –l (-el), -n (-en) или пред комбинацията –ln (-eln)

Пример:

dichten (дихтн), bügeln (бюглн) (тук правим уговорка, че и „ü” не се чете точно като  българското "ю„, но сме го написали така за по-лесно – може да видите повече в раздел Немска граматика, урок: Гласни звуци).

​

    Когато комбинацията от букви "-en" е след съгласните "b" или "p", то тогава "е" не се чете, но се чете "m", а не "n".

Примери:

lieben (либм),

Treppen (трепм)

 

   Когато комбинацията от букви "-en" е след съгласните "g" или "k", то тогава "е" не се чете, а оставащото "n" се чете носово.

Примери:

Fragen (фрагН)

schenken (шенкН)