
Императив
Imperativ
Глаголът е в императивна форма, когато го използваме за да отправим заповед или молба към някого.
В немския език императива може да е в три различни форми, според това към кого е отправена заповедта или молбата. Те се отнасят за 2 л. ед. ч. (du) и за 2 л. мн. ч. (ihr) и за учтивата форма (Sie).
В императивното изречение на първо място е глагола, след това е местоимението (отнася се само за учтивата форма, другите се пропускат) и след това допълнение (ако има такова). Ако изразяваме молба с такъв вид изречение, на първо или на последно място можем да поставим думата "bitte".
Спрежението според лицето и числото на подлога е по следния начин:
за du -> Spiel(e)! / Hilf mir! (Играй! / Помогни ми!)
за ihr -> Spielt! / Hilft mit! (Играйте! / Помогнете ми!)
за Sie -> Spielen Sie! / Hilfen Sie mir! (Играйте! / Помогнете ми!)
Забележка: За учтивата форма, местоимението се употребява винаги.
Примери с "bitte" и учтива форма:
Bitte parken Sie hier! (Моля, паркирайте тук!)
Rauchen Sie bitte nicht! (Моля, не пушете!)
Както се разбра по-горе местоименията за 2 л. ед. и мн. ч. (du, ihr) не се употребяват в императивното изречение. За du глагола е без наставка (по принцип наставката е -е, но в разговорния език не се ползва), а за ihr - наставката е -t.
Примери:
Frag deinen Vater! (Питай баща ти!)
Sprecht langsamer bitte! (Говорете по-бавно, моля!)
Има някои особености при наставките за "du":
-
Когато инфинитивната сричка завършва на някоя от буквите -d, -t, -ig, -m, -n, предшествани от съгласна различна от -l или -r, тогава наставката -е не отпада и се ползва задължително.
Примери:
Öffne die Tür! (Отвори вратата!)
Entschuldige bitte! (Извинявай!)
-
Когато инфинитива на глагола завършва на -eln, отпада -е-, но се добавя наставка -е:
Пример:
Klingle nicht! (Не звъни!)
-
Когато инфинитива на глагола завършва на -ern, отпада -n и се добавя -е.
Пример:
Wandere nicht! (Не се скитайте!)
-
Когато има промяна и за основната гласна в някои силни глаголи. Тя се променя от -e- на -i- или -ie-.
Примери:
Gib mir den Brief! (Дай ми писмото!)
Hilf uns! (Помогни ни!)
Iß die Suppe! (Яж си супата!)
Sprich langsamer! (Говори по-бавно!)
Lies doch das Buch! (Чети си книгата!)
Nimm nichts! (Не взимай нищо!)
Неправилни императивни форми
Императивните форми на глаголите haben, sein, werden, wissen са неправилни. Вижте какви са те за трите императивни форми в следната табличка:

Императив за първо лице множествено число
Има един по-особен вид императив, който се ползва с местоимението за 3 л. мн. ч. (wir) и има значението на "Нека/Хайде да...". Местоимението винаги се ползва след спрегнатия глагол.
Примери:
Singen wir! (Хайде/Нека да попеем!)
Gehen wir! (Хайде/Нека да вървим!)
Императив без конкретно лице, към който е отправен
Инструкциите за широката аудитория се изразяват чрез инфинитивни командни форми, т.е. глагола е в инфинитив и е винаги в края и не се употребява местоимение. Възклицателният знак в края на изречението не е необходим, може да се ползва точка.
Примери:
Bitte anschnallen. (Моля, затегнете коланите.)
Rechts fahren. (Шофирайте от дясно.)
Nicht aufstehen. (Не ставайте.)
Моля, подкрепете ни с дарение!

