Императивът в испанския език се използва, за да се изразят заповеди, инструкции, съвети или молби.

 

     Формата на глагола в императив се променя не само според лицето и числото на адресата – употребява се за 2 л., ед. ч. (tú), уважителна форма за ед. ч. (usted), 1 л. мн. ч. (nosotros/nosotras), 2 л. мн. ч. (vosotros/vosotras) и уважителна форма за мн. ч. (ustedes). Също така, формата на императива се различава и според това дали употребата на глагола е положителна или отрицателна.

 

 

Утвърдителен императив (Imperativo afirmativo)

 

    Това са формите, които се използват, когато искаме да кажем на някого какво да направи. Те са следните:

• 2-ро лице, единствено число (tú) - формирането на утвърдителния императив за "tú" става като се вземе 3-то лице, единствено число от сегашното време на глагола.

Примери:

hablar (говоря) → ¡Habla! (Говори!)

comer (ям) → ¡Come! (Яж!)

escribir (пиша) → ¡Escribe! (Пиши!)

• 2-ро лице, множествено число (vosotros/vosotras) - за "vosotros" се взема инфинитивът на глагола, маха се "-r" и се добавя "-d".

Примери:

hablar → ¡Hablad! (Говорете!)

comer → ¡Comed! (Яжте!)

escribir → ¡Escribid! (Пишете!)

• Уважителна форма (usted, ustedes) - за "usted" и "ustedes" се използват съответно 3-то лице, единствено и множествено число на сегашното време в Subjuntivo (подчинено наклонение).

Примери:

hablar → ¡Hable! (Говорете!)

comer → ¡Coma! (Яжте!)

escribir → ¡Escriba! (Пишете!)

 

 

Отрицателен императив (Imperativo negativo)

 

     Отрицателният императив се използва, когато искаме да кажем на някого какво не трябва да прави. Всички форми на отрицателния императив се образуват с глагола в съответното лице на Subjuntivo (подчинителното наклонение). Те са следните:

• 2-ро лице, единствено число (tú):

Примери:

hablar → ¡No hables! (Не говори!)

comer → ¡No comas! (Не яж!)

escribir → ¡No escribas! (Не пиши!)

• 2-ро лице, множествено число (vosotros/vosotras):

Примери:

hablar → ¡No habléis! (Не говорете!)

comer → ¡No comáis! (Не яжте!)

escribir → ¡No escribáis! (Не пишете!)

• Уважителна форма (usted, ustedes):

Примери:

hablar → ¡No hable! (Не говорете!)

comer → ¡No coma! (Не яжте!)

escribir → ¡No escriba! (Не пишете!)

 

 

Неправилни глаголи в императив

 

   Някои глаголи имат неправилни форми в утвърдителния императив, най-често при формата за "tú". Ето някои често срещани примери:

• decir (казвам) → ¡Di!

• hacer (правя) → ¡Haz!

• ir (отивам) → ¡Ve!

• poner (слагам) → ¡Pon!

• salir (излизам) → ¡Sal!

• tener (имам) → ¡Ten!

• venir (идвам) → ¡Ven!

 

​

Употреба на местоимения с императив

 

     Когато се използват местоимения (напр. допълнителни или възвратни местоимения), те се залепят към края на утвърдителния императив.

• ¡Dímelo! (Кажи ми го!)

• ¡Levántate! (Стани!)

 

      В отрицателния императив местоименията се поставят преди глагола:

• ¡No me lo digas! (Не ми го казвай!)

• ¡No te levantes! (Не ставай!)

 

 

Императив за първо лице множествено число (nosotros/nosotras)

           

     Императивът може да се използва и за 1-во лице множествено число (nosotros/nosotras), което обикновено се превежда като "нека направим нещо" или "да направим нещо". Това се нарича "invitativo" или "поканителен императив" и често се използва за да предложим нещо на група, в която участваме и ние самите.

 

    Формата на императива за nosotros/nosotras се образува от глагола в подчинително наклонение (Subjuntivo) в 1-во лице множествено число. Това важи както за утвърдителния, така и за отрицателния императив.

• Утвърдителен императив за nosotros/nosotras - формата е същата като тази на Subjuntivo за 1-во лице множествено число:

Примери:

hablar → ¡Hablemos! (Да говорим!)

comer → ¡Comamos! (Да ядем!)

escribir → ¡Escribamos! (Да пишем!)

Примерни изречения:

¡Hablemos con ella! (Нека говорим с нея!)

¡Comamos en este restaurante! (Да ядем в този ресторант!)

¡Escribamos una carta! (Да напишем писмо!)

• Отрицателен императив за nosotros/nosotras - при отрицателния императив също се използва формата на Subjuntivo:

Примери:

hablar → ¡No hablemos! (Да не говорим!)

comer → ¡No comamos! (Да не ядем!)

escribir → ¡No escribamos! (Да не пишем!)

Примерни изречения:

¡No hablemos de esto! (Нека не говорим за това!)

¡No comamos demasiado! (Да не ядем твърде много!)

¡No escribamos още! (Да не пишем още!)

 

​

Особености при употребата на местоимения с императив за nosotros/nosotras

​

       Когато се използват местоимения с утвърдителен императив за "nosotros", те се залепват за края на глагола, като в някои случаи се губи "s" преди възвратното местоимение nos.

Примери:

levantarse → ¡Levantémonos! (Да станем!)

irse → ¡Vámonos! (Да си тръгнем!)

decirlo → ¡Digámoslo! (Да го кажем!)

 

      При отрицателния императив местоименията се поставят преди глагола:

Примери:

¡No nos levantemos! (Да не ставаме!)

¡No nos vayamos! (Да не си тръгваме!)

¡No lo digamos! (Да не го казваме!)

 

​

Неправилни глаголи при императив за nosotros/nosotras

​

    Някои неправилни глаголи също имат специфични форми в императив за "nosotros", като например:

ir (отивам) → ¡Vayamos! (Да отидем!) или ¡Vámonos! (Да си тръгнем!)

hacer (правя) → ¡Hagamos! (Да направим!)