В немския език, чрез непряка (преразказваща) реч се съобщава изявление, което някой друг е направил.

Пример:

Karl: “Ich sammle Briefmarken.” (Карл: „Аз събирам марки.“) – пряка реч.

Karin: “Karl sagte, daß er Briefmarken sammle.“ (Карин: „Карл каза, че събира марки.) – преизказна/непряка реч. Карин препредава думите на Карл.

​

     Непряката реч се състои от два основни елемента.

• Първо изречение, което съдържа речево-уводен глагол. Такива глаголи са: sagen (казвам), antworten (отговарям), fragen (питам), mainen (мисля). Тези глаголи са в минало време. В това изречение местоимението се променя от това, което е използвано в пряката реч, тъй като говорещият вече е друг – в примера по-горе се вижда, че от „аз“ преминава в „той“.

• Втора част, която може да е просто или сложно изречение. Тук се препредават думите на другия човек, като обикновено се използва преизказно наклонение. Първото и второто изречение може да са свързани с думи като daß (че), ob (дали), wann (когато) и др. Когато се използва съюзна дума, глаголът застава в края на простото изречение, а когато не се използва, той си е на второ място след подлога.

 

     Използването на речево-уводен глагол и промяната на местоимението са задължителни елементи на непряката реч, докато използването на свързващи думи и преизказно наклонение са по желание.

Примери:

Er sagte, daß er morgen komme und mir das Buch mitbringe.

Er sagte, er komme morgen und mir das Buch mitbringe.

(Той каза, че утре ще дойде и ще ми донесе книгата.)

​

Още примери:

Das Kind fragt, ob es ins Kino gehen dürfe. (Детето пита дали може да отиде на кино.)

Elke sagte, sie beschäftige sich gern mit Matematik und Physik. (Елке каза, че обича да се занимава с математика и физика.)

Der Kranke fragt die Schwester ob er etwas zu trinken bekommen könne. (Пациентът попита сестрата дали може да получи нещо за пиене.)

Der Gast erkundigte sich, wann die Stadtrundfahrt beginne. (Гостът попита кога започва обиколката на града.)

​

​

Гледайте видеото в YouTube (кликнете върху картинката):