1. Индиректните въпроси са сложни изречения, които се състоят от две прости изречения: главно и подчинено.

2. Главното изречение представлява израз от рода на:

Können Sie mir sagen,... (Можете ли да ми кажете...)

Wissen Sie schon,… (Знаете ли вече,...)

Meine Mutter fragt,… (Майка ми пита...)

 

3. Подчинените изречения са два вида – такива, които започват с въпросителна дума и такива, които започват с думата “ob” (дали).
  Тези подчинени изречения, които започват с въпросителна дума, завършват с въпросителен знак в края.

Können Sie mir sagen, wann Sie ankommen?

Забележка: Както във всяко подчинено изречение и тук глагола застава на последно място. Ако не ползваме първата част, то тогава въпросителното изречение ще бъде: “Wann Sie kommen an?“

    Когато подчиненото изречение започва с “ob”, то тогава в края слагаме точка.

Meine Mutter fragt, ob du hungrig bist.

Забележка: Ако не ползваме първата част на сложното изречение, то тогава втората част ще придобие вид на въпрос, на който се отговоря с да или не: “Bist du hungrig?“

​

4. В разговорния език понякога се ползват т.нар. ехо-въпроси. Това е повтаряне на въпроса, който ни е зададен, като по този начин печелим време, за да обмислим отговора или пък повтаряме въпроса, за да сме сигурни дали точно това ни питат. Конструкцията им е като на подчинените индиректни въпроси разгледани по-горе (т.е. глагола е на последно място в изречението), но не се ползва главното изречение.

Пример:

A: Was machst du denn am Wochenende?

B: Was ich am Wochenende mache? Ich weiß noch nicht genau.

 

-> Когато повтаряме въпроса, за да печелим време, то тогава интонацията ни е низходяща или тона ни е равен.
-> Когато повтаряме въпроса, за да сме сигурни дали сме разбрали какво ни питат, интонацията е възходяща.