1. След някои глаголи и изрази с "haben" и "sein" можем да ползваме инфинитив на глагол + "zu" пред него. Превеждаме го като "да..." (напр. zu machen - да правя). Винаги поставяме инфинитив с zu в края на простото изречение.
Примери:

Ich wollte ja lernen, selbstständig zu sein. (Исках да уча, за да съм самостоятелен.)
Es war sehr anstrengend, neben dem Beruf auch noch eine Sprache zu lernen. (Беше много напрягащо да учиш още един език успоредно с работата си.) 

2. Когато глагола е с делима представка, частичката "zu" застава между представката и главната част от глагола.
Пример:

Es ist einfach toll, neue Leute kennenzulernen. (Просто е страхотно да се срещащ с нови хора.)

3. Когато имаме перфектно глаголно време, тогава частицата "zu" стои между миналото причастие и "sein"/"haben".
Пример:

Ich kann mir nicht vorstellen, da mal gewohnt zu haben. (Не мога да си представя, че някога съм живял там.)

4. Когато употребяваме модален глагол в комбинация с глагол в инфинитив и с "zu" пред него, частицата "zu" стои между обикновения глагол и модалния глагол.
Пример:

Im hohen Alter nochmal umziehen zu müssen - das ist doch bitter. (Да се налага да се местиш отново на стари години - това е доста неприятно.)