1. След някои глаголи и изрази с "haben" и "sein" можем да ползваме инфинитив на глагол + "zu" пред него. Превеждаме го като "да..." (напр. zu machen - да правя). Винаги поставяме инфинитив с zu в края на простото изречение.
пр. Ich wollte ja lernen, selbstständig zu sein. (Исках да уча, за да съм самостоятелен.)
     Es war sehr anstrengend, neben dem Beruf auch noch eine Sprache zu lernen.

2. Когато глагола е с делима представка, частичката "zu" застава между представката и главната част от глагола.
пр. Es ist einfach toll, neue Leute kennenzulernen.

3. Когато имаме перфектно глаголно време, тогава частицата "zu" стои между миналото причастие и "sein"/"haben".
пр. Ich kann mir nicht vorstellen, da mal gewohnt zu haben.

4. Когато употребяваме модален глагол в комбинация с глагол в инфинитив и с "zu" пред него, частицата "zu" стои между обикновения глагол и модалния глагол.
пр. Im hohen Alter noch mal umziehen zu müssen - das ist doch bitter.