С условно наклонение (Konditional) често се изразява желание, което не може да се реализира. Условните изречения в немския език се построяват чрез глаголната форма “würden” и главния глагол в инфинитивна форма.

​

      Глаголната форма “würden” се спряга според лицето и числото на подлога и застава на второ място в съобщителното изречение (след подлога), а главния глагол в инфинитивна форма застава в края на простото изречение. Второто просто изречение започва с “aber” и в него се посочва причината, поради която не може да се случи действието.

Примери:

Ich würde gern mitkommen, aber ich habe keine Zeit. (С удоволствие бих дошъл/дошла, но нямам време.)

Ich würde gerne helfen, aber ich bin momentan beschäftigt. (С удоволствие бих помогнал/а, но в момента съм зает/а.)

​

     С условно наклонение изразяваме и какво би или не би станало при други обстоятелства, различни от настоящите. Както и при другите изречения с помощни глаголи, инфинитива на главния глагол се поставя в края на изречението.
Примери:

Sie würden das Haus nicht kaufen. (Те не биха купили къщата.)
Ich würde dem Kind helfen. (Аз бих помогнал на детето.)

 

     Условно наклонение се използва и при отправяне на учтиви молби, като изречението в този случай е въпросително. Обикновено се използва и думата “bitte” (моля).

Примери:

Würden Sie bitte einen Moment warten? (Бихте ли изчакали един момент?)​

Würden Sie mir bitte helfen? (Бихте ли ми помогнал/а?)