В немския език има два начина да се каже нещо, което бихме направили или бихме желали при дадено условие.

          Първият начин е като ползваме глагола würden, като го спрегнем според лицето и числото на подлога и след него ползваме инфинитава на главния глагол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Примери:

Er hat mir gesagt, dass er es nicht tun würde. (Той ми каза, че не би го направил.)

Ich würde gerne mit Ihnen über den Preis sprechen. (Бих желал да си поговоря с вас за цената.)

 

           Вторият начин е като спрегнем самия главен глагол. В модерният език този вариант се ползва само за глаголите sein и haben.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Примери:

Das wäre gut. (Това би било добре.)

Wärst du da? (Би ли бил там?)

 

           Когато изразяваме условие с „ако“ /falls/, то тогава евентуалния резултат го изразяваме със сегашно просто време време, което на български превеждаме като бъдеще време.

Примери:

Falls ich meine Zug verpasse, nehme ich den Bus. (Ако си изпусна влака, ще хвана автобуса.)

Ich rufe an, falls ich es finde. (Ще се обадя, ако го намеря.)