Страдателният залог (la voz pasiva) в испанския език се използва, когато вниманието се насочва към действието или към обекта на действието, а не към извършителя на действието.

 

     Страдателен залог се образува чрез следната конструкция: глаголът "ser" спрегнат в съответното време с форма за 3 л. ед. или мн. ч. + минало причастие на главния глагол (participio pasado). Ако е известен извършителя на действието, се добавя и "por+извършителя".

Пример:

El libro fue escrito por el autor. (Книгата беше написана от автора.)

 

Примери с различни глаголни времена:

Сегашно време: La comida es preparada por el chef. (Храната се приготвя от готвача.)

Минало перфектно време: El puente ha sido construido por los ingenieros. (Мостът беше построен от инженерите.)

Минало свършено време: La casa fue pintada por el pintor.(Къщата беше боядисана от художника.)

Бъдеще време: El proyecto será presentado mañana. (Проектът ще бъде представен утре.)

 

       Когато е важно да се каже кой е извършителят на действието се добавя "por+извършителя".

Пример:

La canción fue cantada por Shakira. (Песента беше изпята от Шакира.)

 

       Когато не е важно кой е извършителят на действието или той е неизвестен, той не се споменава в изречението.

Las calles fueron decoradas. (Улиците бяха украсени.)

 

      Страдателният залог често се използва, когато е важно да се акцентира върху самото действие или резултата от него, а не върху това кой го е извършил.

Пример:

La tarea fue completada. (Задачата беше завършена.)

 

    Когато се набляга на състоянието на обекта след извършването на някакво действие, а не на самото действие, за образуването на страдателен залог не се използва "ser", а "estar", като конструкцията е същата.

Примери:

La puerta está cerrada. (Вратата е затворена.)

Las cartas están escritas. (Писмата са написани.)

La significación está determinada por el contexto. (Смисълът е определен от контекста.)

 

         Страдателен залог може да се образува и по друг начин – чрез употребата на възвратното местоимение за трето лице (ед. и мн. ч.) "se", което просто се прибавя пред глагола. Тази форма се използва, когато извършителят не е важен или е неизвестен.

Примери:

Se vendieron todas las entradas. (Всички билети бяха продадени.)

Se fabrican coches aquí. (Тук се произвеждат коли.)

Se construyó el edificio en 1990. (Сградата беше построена през 1990.)