Забележка: Обърнете внимание, че местоименията за множествено число имат форми както за мъжки род (пример: nosotros), така и за женски род (пример: nosotras).

 

            В някои испаноговорящи държави в района на Рио де ла Плата (Аржентина и Уругвай), за второ лице единствено число вместо tú се използва vos, а за второ лице множествено число се използва същото местоимение като за учтивата форма – ustedes вместо vosotros/vosotras. В повечето държави от Латинска Америка за второ лице множествено число също се използва ustedes вместо vosotros/vosotras.

 

            Usted и ustedes често се съкращават като Vd., Vds. Или Ud., Uds. Глаголът след тях винаги се спряга като за трето лице единствено число.

Примери: Usted no es de aquí, ¿verdad? (Вие не сте от тук, нали?)

 

            Местоимението vos, което се използва в района на Рио де ла Плата в някои случаи има своя собствена форма на глагола.

Пример: Y vos ¿a qué hora comés? (А ти по кое време ядеш?)

               (Vos) sos un ingrato. (Ти си нещастник.)

 

            Тъй като в испанския език глаголите се спрягат съгласно лицето и числото на подлога, както е в българския, в изречението местоимението често се пропуска. Местоименията се използват в изречението най-вече когато искаме да наблегнем или да покажем контраст с цел да се избегне недоразумение.

Пример: (Yo) soy ingles. (Англичанин съм. / Англичанка съм.)

 

 

Лични местоимения като обекти

 

            В испанския език има два вида лични местоимения, които са обекти в изречението. Те са следните:

• Местоимения без ударение – ползват се когато местоимението е директен или индиректен обект в изречението.

• Местоимения с ударение – често имат същата форма като тези, които са без ударение, но винаги се намират след предлог.