Модалните глаголи са may, might, will, shall, can, could, must, ought to и need. Те изразяват възможност или невъзможност за правене на нещо, даване или отказване на разрешение, необходимост, способност или неспособност и т.н. Те не променят формата си според време и лице. Когато образуваме отрицателни или въпросителни изречения - не ползваме помощен глагол, както е при обикновените глаголи.

   Глаголи за изразяване на способност или неспособност за правене на нещо Глаголите, които ползваме са: can, could и be able to.
 

Can и can't

​

     Ползваме ги когато казваме, че ние или някой друг можем или не можем, имаме способност да направим нещо или нямаме способност за нещо.
 

     "Can't" или "cannot" е отрицателната форма на can.
Примери:

She can play piano. (Тя може да свири на пиано.)
She can go to the music room. (Тя може да отиде в музикалната стая.)
She can't play piano. (Тя не може да свири на пиано.)

 

   Когато отправяме предложение към някого обикновено ползваме "can".
Пример:

Let`s have lunch together. We can go to that new restaurant. (Нека да обядваме заедно. Можем да отидем в онзи нов ресторант.)
 

Be able to

​

    Тази форма може да се ползва вместо "can" и в доста случаи означават едно и също нещо и са взаимно заменяеми. "Be able to" е малко по-формално от "can".
Примери:

She can write programs. (Тя може да пише програми.)
She is able to write programs. (Тя може да пише програми.) - тук глагола be се променя според лицето и числото на подлога.

    В някои видове изречения обаче трябва да ползваме само "be able to", като не може да го заменяме с can. Те са следните видове:

​

• Изречения с форма на глагола, която е to+infinitiv.

Пример:

It's nice to be able to go to the opera. (Хубаво е да може да се ходи на опера.) - в случая глагола be, като част от формата be able to,  не се променя, а остава в инфинитив.

​

• Когато в изречението има модален глагол.

Пример:

She might be able to help us. (Тя може да може да ни помогне.) - при формата be able to, глагола be не се променя, остава в инфинитив.

 

• Когато изречението е в present perfect.

Пример:

I have been able to get some work done. (Аз можах да свърша малко работа.) - тук be преминава в "have been", тъй като глаголното време е сегашно перфектно просто време.

      За бъдеще време може да се ползва, както "can", така и "be able to", като пред can не може да се прибавя "will".
Примери:

If we earn some money, we'll be able to go on holiday. (Ако изкараме малко пари, ще можем да отидем на почивка.)

If we earn some money, we can go on holiday next summer. (Ако изкараме малко пари, можем да отидем на почивка следващото лято.)
 

​

Could и формата was/were able to

​

     Когато говорим за възможности в минало време ползваме "could" или формата "was/were able to". Те са взаимно заменяеми, когато говорим общо за някого или нещо.
Примери:

She could play the piano when she was six.
She was able to play the piano when she was six.

(Тя можеше да свири на пиано когато беше на шест години.) - превод и за двете изречения.

    Когато обаче говорим за дадена способност или възможност в минало време, за която знаем от личен опит ползваме само формата "was/were able to" и не можем да ползваме глагола "could".
Пример:

The plane was able to take off at eleven o`clock, after the fog has lifted. (Самолетът можа да излети в 11 часа, след като мъглата се вдигна.)
 

Сравнение между could и was/were able to

     За минала възможност използваме "could".
Пример:

The children could swim when they were quite young. (Децата можеха да плуват, когато бяха съвсем малки.)

      За минало действие използваме "was/were able to". За първо и трето лице единствено число се използва was, а за останалите лица и числа - were.
Пример:

The children were be able to swim across the river. (Децата можаха да преплуват реката.)

​

  Обикновено could се ползва с глаголи, изразяващи виждане, мислене или други подобни.
Примери:

We could see the village in the distance. (Тя може да види селото от далече.)
She could smell gas. (Тя можеше да помирише газта.)
I couldn't understand what was heppening. (Не можах да разбера какво се беше случило.) - отрицателната форма е "could not" или "couldn't".


Глаголи за искане, даване или отказване на разрешение

    Ползват се "can", "may", "could" и формата "be allowed to".

а/ Искане на разрешение с "can", "may", "could"

 

   Когато искаме разрешение за нещо може да ползваме който и да е от трите глагола. Could звучи по-учтиво от can, а may е по-скоро формално.
Примери:

Can I use your pen? (Може ли да ползвам химикалката ти?)

Could I borrow your calculator, please? (Може ли да заема калкулатора ти, моля?)
May I see the letter? (Може ли да видя писмото?)

​​

​

б/ Даване на разрешение
 

    За даване на разрешение се ползва "can" или "may" и не се ползва "could". "May" е формално и не се ползва често в разговорния език. По-често се ползва в писмена форма.
Примери:

You can wait in my office if you like. (Може да почакаш в моя офис, ако желаеш.)
You may telephone from here. (Може да се обадиш по телефона от тук.)
 

в/ Отказване на разрешение

 

   Ползват се отрицателните форми "can't" и "may not" (не може). Също така може да се ползва и "must not" (не трябва).
Примери:

Could we picnic here? - I'm sorry. I'm afraid you can't. (Можем ли да си направим пикник тук? - Съжалявам. Страхувам се, че не може.)
Members may not bring more than two guests into the club. (Членовете не могата да водят повече от двама гости в клуба.)
Luggage must not be left unatteded. (Багажът не може да бъде оставян без надзор.)

​​

​

г/ Говорене за разрешение

 

    Понякога говорим или обсъждаме правила, създадени от някой друг. Използваме глаголите "can", "could" и формата "be allowed to".

• Ползваме can, когато говорим за настоящи правила, а could - за такива от миналото.

Примери:

Each passenger can take one bag into the plane. (Всеки пасажер може да вземе само една чанта в самолета.) - сегашно просто време
In the 1920s you could drive without taking a test. (През 20-те години на XX век е могло да шофира без да се взема изпит.) - минало просто време

​

• Можем да ползваме be allowed to  за всички времена, включително и за бъдеще време. 

Примери:

Passengers are allowed to take one bag onto the plane. (На пасажерите е позволено да вземат една чанта в самолета.) - сегашно просто време
Will I be allowed to record the interview on tape? (Ще ми бъде ли разрешено да запиша интервюто на касета?) - бъдеще просто време с "will"
We weren't allowed to look round the factory yesterday. (Не ни беше разрешено да разгледаме фабриката вчера.) - минало просто време 
 

• Когато говорим за общо разрешение в минало просто време може да ползваме както "could", така и "was/were allowed to".

Примери:

I could always stay up late as child. (Като дете, аз можех да ставам късно.)
I was always allowed to stay up late as child. (Като дете, ми беше разрешено да става късно.)

​

• Когато говорим за разрешение, което е резултат от отделно действие ползваме само "was/were allowed to". Не се ползва "could".

Пример:

I was allowed to leave work early yesterday. (Беше ми разрешено да си тръгна рано от работа вчера.)
 

• Сравнение при искане на разрешение с "may" и с "bе allowed to".

Примери:

May I take photo of you? (Може ли да ти направя снимка? = Разрешаваш ли ми?)
Are we allowed to take photos? (Разрешено ли ни е да правим снимки? = Какво е правилото?)

 

Глаголи, изразяващи сигурност и възможност

 

  За изразяване, че нещо е сигурно или възможно, ползваме "may", "might", "could", "must" и други.
 

• May и might - ползваме ги, когато казваме че нещо е възможно или е много вероятно. Ползва се в сегашно и бъдеще време. Двете са взаимно заменяеми и означават едно и също.

Примери:

It may/might be a bomb. (Може да e бомба.)
I may/might go to disco tomorrow. (Може да отида на дискотека утре.)

 

   Отрицателните форми на тези два глагола са may not и might not (mightn't). May not няма съкратена форма. Означават, че нещо отрицателно е възможно.
Примери:

He may not get job. (Той може да не получи работата.)
I mightn't finish the marathon tomorrow. (Може да не завърша маратона утре.)

  След may/might може да ползваме "be" + обикновен глагол в продължителна форма (-ing).
Пример: She may/might be working late tonight. (Тя може да работи до късно довечера.)
 

• Could - ползваме го, когато казваме че нещо е възможно. Понякога означава много малка вероятност за нещо да се случи.

Пример:

The story could be true, I suppose. (Историята би могла да е истина, предполагам.)
You could win a million pounds! (Може да спечелиш един милион паунда!)

     В някои ситуации може да ползваме и трите глагола - "may", "might" и "could" без разлика в значението.
Пример:

It may/might/could rain later. (Може да вали по-късно.)

     Отрицателната форма на "could" е "could not" (couldn't) и означава, че нещо е невъзможно.
Пример:

I'm completely unfil. I couldn't run a marathon. (Аз съм много недоволен. Не можах завърша маратона.)

 

• Must - ползва се, когато разбираме че нещо е неоспорима истина.

Пример:

She isn't answering the phone. She must be out. (Тя не отговаря на телефона. Сигурно е навън.)
 

• Формата can't (can not) - това е отрицателна форма на глагола can. Ползва се, когато осъзнаваме, че нещо е невъзможно.

Пример:

We haven't walked for. You can't be tired yet. (Не сме се разходили. Не може вече да си уморен.)


Глаголи, изразяващи необходимост - "must" и "have to"

​

    Тези два глагола се използват, когато казваме, че нещо е необходимо. И двата означават "трябва", но се употребят в различни случаи.
 

• Have to - ползва се, когато ситуацията ни налага да направим необходимото. Обикновено то е резултат от някакво правило или закон или от казано от някого с авторитет (лекар, шеф, полицай и др.).

Примери:

I have to exercise. (Трябва да се упражнявам.) - някой ни е казал това и ние изпълняваме.
We have to be quiet. (Трябва да сме тихи.) - такова е правилото.
I have to buy a newspaper. The boss asked me to get one. (Трябва да купя вестник. Шефът ме помоли да му вземе един.)

​

     Глаголът "have to" може да се употребява във всички глаголни времена. За минало време и за бъдеще време с "will" ползваме него, а не "must". Must e само за сегашно време.
Пример: 

Emma had to go to the dentist yesterday. (Ема трябваше да ходи на зъболекар вчера.) - минало просто време
We'll have to do better next time. (Ще трябва да го направим по-добре следващия път.) - бъдеще просто време

     Други видове изречения, при които се ползва само "have", а не "must":

​

• Изречения с глаголи в инфинитив с to.

Пример:

I don't want to have to wait in a queue for ages. (Не искам да стоя на опашка с векове.)

​

• След модален глагол.

Пример:

She might have to go to the dentist. (Тя може да трябва да отиде на зъболекар.)
 

• В Present perfect (сегашно перфектно време).

Пример:

He has had to drive all the way to Glasgow. (Той трябваше да кара през целия път до Глазгоу.)

     За образуване на отрицателни или въпросителни изречения с "have to" ползваме форма на помощния глагол do.
Примери:

I don't have to work on Sundays. (Не трябва да работя в съботите.)
Why does he have to study every day? (Защо той трябва да учи всеки ден?)

Did you have to pay for your second cup of coffee? (Трябваше ли да платиш за твоята втора чаша кафе?)

​

     Вместо "have to", може да ползваме формата "have got to". То е по-малко формално.
Примери:

I have to / I've got to make my sandwiches. (Аз трябва да си направя сандвичите.)
My father has to / has got to take these pills. (Баща ми трябва да си взима хапчетата.)
Do we have to apply / Have we got to apply for a visa? (Трябва ли да кандидатстваме за виза?)
 

• Must - този глагол се ползва, когато казваме, че нещо трябва да се направи, защото ние така казваме или така чувстваме.

Примери:

You must exercise. (Трябва да се упражняваш.) 
You must be quiet. (Трябва да си тих.)

      Понякога с този глагол се изразява и желание.
Пример:

I must buy newspaper. I want to see raicing results. (Трябва да купя вестник. Искам да видя резултатите от състезанието.)

We must invite Claire. She`s wonderful company. (Трябва да поканим Клеър. Тя е чудесна компания.)

​

• Need - глагола може да се ползва и като модален и като обикновен глагол. Когато се ползва като обикновен, пълнозначен глагол, той означава "имам нужда от" и към него се прибавя допълнение или глагол с to+infinitiv. Когато се ползва като модален глагол, проявява всички характеристики на модалния глагол. 

 

    Разлика при употребите е според времето за което се отнася действието:

• Ползва се като модален глагол, когато действието се отнася за близко бъдеще.

Пример:

You needn't come this evening. (Не е нужно да идваш тази вечер.)

• Ползва се като обикновен глагол, когато се отнася за действие по принцип.

Пример:

She doesn't need to work, because her husband earns enough money. (Не е нужно тя да работи, защото съпругът ѝ печели достатъчно пари.)
 

Кога се ползва отрицателна форма "mustn't" и кога "needn't"?

     Mustn't означава "не трябва" и се употребява в смисъл, че нещо е лоша идея или е забранено и не трябва да се прави.
Пример:

You mustn't wear you best clothes. You'll get them dirty. (Не може да си обличаш най-хубавите дрехи. Ще ги нацапаш.)
 

      Needn't означава "не е нужно". Ползва се когато казваме, че не е необходимо да се прави нещо.
Пример:

You needn't wash those glasses. They're clean. (Не е нужно да миеш тези чаши. Те са чисти.)

     Освен формата "needn't", може да ползваме don't have със същото значение.
Пример:

You don't have to / don't need to wash those glasses. They're clean. (Не трябва да миеш тези чаши. Те са чисти.)

 

       Отрицателни форми на need за минало време

• didn't need to - не беше нужно и не е направено.

Пример:

I didn't need to go to the office yesterday, and I stayed home. (Нямаше нужда да ходя в офиса вчера и си останах вкъщи.)

• needn't have + past participle на главния глагол - не е било нужно, но е било направено.

Пример:

He booked a table for dinner. But the restaurant was empty. We needn't have booked a table. (Той е запазил маса за вечеря. Но ресторанта беше празен. Не се нуждаехме от запазена маса.)
 

​

Глаголите и формите should, ought to, had better и be supposed to

   

    Тези глаголи изразяват препоръка и какво е най-добре да се направи в дадена ситуация. Всичките се превеждат като "трябва", но имат препоръчителен, а не задължителен характер.
 

• Should и ought to - ползваме ги, за да кажем кое е най-доброто или най-правилното нещо, което трябва да се направи. Няма разлика в значението, т.е. може да се ползва който и да е от двата глагола.

Примери:

You're not very well. You should see / ought to see doctor. (Не си много добре. Би трябвало да се видиш с лекар.)

People shouldn't break / oughtn't to break their promises. (Хората не би трябвало да нарушават своите обещания.)
 

    Ползваме ги във въпросителни изречения, когато искаме съвет.
Примери:

Where should I put this picture, do you think? (Къде би трябвало да сложа тази картина, как мислиш?)
How ought we to deal with this problem? (Как би трябвало да се справим с този проблем?)

      След "should" и "ought to" може да ползваме продължителна форма на втория глагол.
Пример:

It half past five already. I should be cooking the dinner. (Вече е пет и половина. Би трябвало да сготвя вечеря.)

   

 

Глаголната форма had better

​

    Ползваме тази форма, за да кажем кое е най-доброто нещо, което може да се направи в дадена ситуация.
Пример:

It's cold. The children had better wear their coats. (Студено е. По-добре е децата да облекат своите палта.) - тук може да ползваме също и "should" или "ought to", но "had better" е по-силно като звучене. Говорещият вижда действието като необходимо и очаква то да се случи.
 

Глаголната форма "be supposed to"

​

    Употребява се, когато говорим за нормален или правилен начин за правене на нещата.
Примери:

This area is supposed to be kept clear of traffic. (Тази зона би трябвало да е освободена от трафик.)

How am I supposed to cook this? (Как би трябвало да сготвя това?)

​

​

Следващ урок:

Помощни глаголи

​