Минало продължително време (Past Continuous, Past Progressive) се използва за да се изрази действие или събитие, което се случва за определен период от време в миналото или която продължава да продължава някакъв период от време в миналото. Може да се каже, че съответства на минало несвършено време в българския език.

 

        Формата се образува с помощта на глагола "be", с формата му за минало време – "were/was" и главния глагол с наставка

-ing (герундий на глагола).

 

        Структурата на положителното изречение е следната:

Подлог + were/was + глагол с –ing + допълнения, обекти (ако има).

Пример: 

I was sitting in a park. (Аз седях в парка.)

​

Забележка: Формата "was" на глагола "be", който в случая е помощен, се използва за първо и трето лице единствено число. За всички останали лица и числа на подлога се използва "were".

 

        Отрицателното изречение се образува по следния начин:

Подлог + was/were not (wasn't/weren't) + глагол с –ing + допълнения, обекти (ако има).

Пример: 

She wasn't running. (Тя не е тичала.)

 

        Въпросителното изречение се образува по следния начин:

Was/Were + подлог + глагол с –ing + допълнения, обекти (ако има).

Пример: 

Were you walking yesterday? (Разхождал ли си се вчера?)

 

    Ако въпросителното изречение е отрицателно, то след "was/were" се поставя частицата "not".

Пример: 

Weren't you walking yesterday? (Не си ли се разхождал вчера?)

 

        Ако въпросителното изречение е с въпросителна дума, то тя застава в началото на изречението, а останалата част от структурата е като на обикновено въпросително изречение.

Пример: 

Why were you going there? (Защо си ходил там?)

 

        Минало продължително време в английския език често се ползва, когато говорим за действие, извършвано в миналото, което вече е било започнало да се извършва, когато е било прекъснато от друго минало действие.

Примери:

We were eating our dinner when the phone suddenly rang. (Ние ядяхме нашата вечеря, когато телефонът внезапно звънна.)

I was reading a book, when she rang. (Четях книга, когато тя звънна.)

         

Забележка: За продължителното действие се ползва минало продължително време, а за другото минало действие - обикновено се ползва минало просто време.

 

    Ако и двете едновременно случили се действия са имали някаква продължителност, то тогава и за двете ползваме минало продължително време.

Пример:

We were eating our dinner while he was talking on the phone. (Ние ядяхме нашата вечеря, докато той говореше по телефона.)

​

      Обикновено глаголи за състояния не се използват в минало продължително време, както и в други продължителни времена. Например не можем да кажем: “I wasn't knowing…”, а трябва да кажем “I didn't know…” ("Не знаех...")

​

​

Следващ урок:

Бъдеще просто време

​

​

Вижте и разширения урок:

Минало продължително време

​