Личните местоимения се използват, за да заместват подлога или обекта в изречението.

 

​

Лични местоимения, заместващи подлога в изречението

 

     Личните местоимения, които заместват подлога в изречението са следните:

ich - аз

du - ти

er - той

sie - тя

es - то

wir - ние

ihr - вие

sie - те

Sie – Вие (уважителна форма)

 

Примерни изречения:

Er fährt heute nach Berlin. (Той пътува днес за Берлин.)

Sie liest gerne Bücher. (Тя обича да чете книги.)

Wir gehen morgen ins Kino. (Ние ще ходим утре на кино.)

Ihr habt das Spiel gewonnen. (Вие спечелихте играта.)

Ich esse gerne Pizza. (Аз обичам да ям пица.)

 

      Също както и в българския език местоимението за второ лице, единствено число (du – ти) се използва, когато обръщението е към близки, приятели или деца. Уважителната форма “Sie” се използва, когато обръщението е към слабо познати или непознати хора, а също и към висшестоящи в работата или хора, които са уважавани.

 

   При писмената реч използвана в кореспонденцията всички форми на личните местоимения “du” и “ihr”, както и съответстващите им притежателни местоимения, се пишат с главна буква.

 

Примерно писмо:

“Liebe Anna,

 

ich hoffe, es geht Dir gut! Ich freue mich riesig auf unser Treffen nächste Woche. Es ist so lange her, dass wir uns das letzte Mal gesehen haben! Wir müssen unbedingt alles nachholen, was in der Zwischenzeit passiert ist.

Sag mir Bescheid, ob Du etwas Bestimmtes unternehmen möchtest, während Du hier bist – ich plane schon einige schöne Aktivitäten.

 

Bis bald und liebe Grüße,

Deine Sophie”

 

​

Лични местоимения, като обекти в изречението

 

        Личните местоимения, които са обекти в изречението могат да бъдат директни обекти и в този случай са във винителен падеж, но могат да бъдат и индиректни обекти и тогава са в дателен падеж.

 

Лични местоимения във винителен падеж

 

    Когато личните местоимения са директни обекти в изречението те променят формата си по следния начин:​

ich -> mich (мен, ме)

du -> dich (теб, те)

er -> ihn (него, го)

sie -> sie (нея, я)

es -> es (него, го)

wir -> uns (нас, ни)

ihr -> euch (вас, ви)

sie -> sie (тях, ги)

Sie -> Sie (Вас, Ви)

 

Примерни изречения:

Ich sehe ihn jeden Tag. (Виждам го всеки ден.)

Sie kauft es im Supermarkt. (Тя го купува в супермаркета.)

Wir besuchen euch morgen. (Ние ще ви посетим утре.)

Er liebt sie sehr. (Той я обича много.)

Ich höre dich nicht. (Не те чувам.)

 

​

Лични местоимения в дателен падеж​

​

   Когато личните местоимения са индиректни обекти в изречението те променят формата си по следния начин:

ich -> mir (на мен, ми)

du -> dir (на теб, ти)

er -> ihm (на него, му)

sie -> ihr (на нея, ѝ)

es -> ihm (на него, му)

wir -> uns (на нас, ни)

ihr -> euch (на вас, ви)

sie -> ihnen (на тях, им)

Sie -> Ihnen (на Вас, Ви)

 

Примерни изречения:

Er hilft ihr bei den Hausaufgaben. (Той ѝ помага с домашните.)

Wir schicken euch eine E-Mail. (Ще ви изпратим имейл.)

Sie hat mir eine Nachricht geschrieben. (Тя ми е написала съобщение.)

Kannst du uns die Adresse sagen? (Можеш ли да ни кажеш адреса?)

 

​

Словоред на личните местоимения

 

    Когато в изречението има два обекта, от които единият е лично местоимение, а другия съществително име – местоимението винаги е първо и застава след сказуемото, а след него е обекта, който е съществително име.

Пример:

Ich gebe ihm das Buch. (Давам му книгата.) – тук "ihm" e индиректен обект и е местоимение и затова застава след сказуемото, другият обект "das Buch" e директен, но е съществително име и затова застава след местоимението.

 

     Когато подлогът е на първо място в изречението (независимо дали е местоимение или съществително име) и се ползва лично местоимение като обект, подлога и местоимението-обект се разделят само от сказуемото.

Примери:

Ich zeigte ihm nichts. (Нищо не му казах.)

Hans hat dir gesehen. (Ханс те е видял.)

 

    Ако подлогът е съществително име или съществително собствено име и не е на първа позиция в изречението, то тогава местоимението-обект може да застане на преди или след подлога.

Примери:

Kennt sie Hans?

или Kennt Hans sie?

(Познава ли я Ханс? / Ханс познава ли я?)

 

     Ако подлогът в изречението е лично местоимение и не е на първа позиция, то местоимението-обект винаги е след него.

Пример:

Kennt er sie? (Той познава ли я?)

 

​

Лични местоимения след фразеологични комбинации от глагол и предлог

 

     Много фрази, които се състоят от глагол и някой от предлозите "auf", "an" и "über" обикновено изискват след себе си винителен падеж, т.е. ако след тях се ползва лично местоимение, то трябва да е във винителен падеж. Такива фрази са: lachen über, denken an, warten auf, sprechen über и др.

Пример:

Ich denke oft an dich. (Често мисля за теб.)

 

       Други фрази, състоящи се от глагол и някой от предлозите "von", "vor", "zu", и "nach", изискват след себе си дателен падеж, т.е. ако се ползва лично местоимение, то трябва да е в дателен падеж.

Пример:

Sie fragt nach dir. (Тя пита за теб.)