Пример:

Ich wünschte wir wüssten alles. (Иска ми се да знаехме всичко.)


Подчинено наклонение за помощните глаголи haben и sein
 

    Когато се ползват за подчинено наклонение тези глаголи се спрягат така:

Примери:

Ich hätte kein Geld. (Аз не бих имал пари.)
Er wäre zu klein. (Той би бил твърде малък.)


Подчинено наклонение за модалните глаголи
 

  Модалните глаголи запазват основната си гласна в инфинитивната сричка, променя се само съгласната -g- в mögen, тя става -ch-.
dürfen -> ich dürfte
können -> ich könnte
mögen -> ich möchte
müssen -> ich müsste
sollen -> sollte
wollen -> wollte

     Подчинената форма на модалните глаголи често се ползва, за да се изрази възможност или мнение или за да се зададе учтиво въпрос.
Примери:
Du solltest zu Hause bleiben. (Трябваше да си останеш вкъщи.)
Müsstest du nicht arbeiten? (Не трябваше ли да работиш?)
Möchtest du ein Stück Kuchen? (Би ли желал едно парче сладкиш?)
Dürfte ich es sehen? (Може ли да погледна?)


Изразяване на желание, което е противоположно на реалността
 

     Този тип желания се изразяват чрез подчинено наклонение и чрез глаголи като wollen и wünschen. При употребата му говорещия изразява недоволство от ситуацията и желание нещата да са различни.
Пример:
Факт: Er ist nicht zu Hause. (Той не си е вкъщи.)
Желание: Ich wollte, er wäre zu Hause. (Иска ми се той да си е вкъщи.)


Изразяване на желание, което е противоположно на реалността с wenn
 

   Когато изразяваме желание с wenn (ако), спрегаемия глагол е на последно място, както се изисква за подчинено изречение. Желанията също могат да се изразяват и с думите nur или doch към wenn (превеждаме го "само ако").
Примери:

Wenn sie nur daran glaubten! (Само ако можеха те да повярват в това.)
Wenn er doch nicht rauchte! (Само ако той не пушеше.)


Изразяване на желание, което е противоположно на реалността без wenn
 

  Понякога wenn може да бъде пропуснато. В този случай спрегаемия глагол е на първо място в изречението.
Примери:

Hätte ich nur mehr Zeit! (Само ако имах повече време!)
Dürfte ich nur heimgehen! (Само ако можех да си отида вкъщи!)


Разлика между условно и подчинено наклонение
 

   Чрез условното наклонение изразяваме, че при дадени условия, които биха били се сбъднали, бихме направили нещо. То се отнася и за в бъдеще време.
Пример:

Wenn ich Geld habe, kaufe ich es. (Когато/Ако имам пари, ще го купя.) - Например условието тук е "когато или ако имам пари", то може да се сбъдне, но може да не се случи.

   Чрез подчиненото наклонение изразяваме, че искаме сегашните условия да са различни от реалните.
Пример:

Wenn ich Geld hätte, kaufte ich es. (Ако имах пари, бих го купил.) - Но в случая ние нямаме пари и не можем да купим желаното нещо. Фактите са различни от това, което на нас ни се иска.


Видове изречения в подчинено наклонение
 

1. Изречения с "wenn".
Пример:

Wenn ich reich wäre, machte ich eine Weltreise. (Ако бях богат, бих направил околосветско пътешествие.)
 

   Може да ползваме и формата за условно наклонение, за да изразим същото, като в изречението в примера.
Пример: Wenn ich reich wäre, würde ich eine Weltreise machen. (Ако бях богат, бих направил околосветско пътешествие.)
 

     В разговорната реч все по-често се ползва втория вариант.

2. Изречения без "wenn".
 

   Тук глаголът е на първо място в изречението.
Пример:

Wäre das Radio kaputt, (dann) würde er es reparieren. (Ако радиото беше развалено, (тогава) той би го поправил.)

3. Изречения, започващи с "als ob" или "als wenn" (както ако, сякаш).
 

  Чрез този тип изречения правим сравнение на реалната ситуация с нереална такава.
Пример:

Er sieht aus, als ob er krank wäre. (Той изглежда сякаш е бил болен.)

4. Хипотетични изречения.
Примери:

So etwas täte sie nicht. (Той не би направил нещо такова.)
Das wäre schrecklich! (Това би било ужасно!)

5. Учтиви молби и въпроси.
Пример:

Könntest du mir bitte etwas Geld leihen? (Бихте ли ми заели малко пари?)


2. Общо подчинено наклонение в минало време

   Подчиненото наклонение за минало време се ползва, за да се изразят желания, нереални условия и хипотетични събития, отнасящи се за минало време.
 

    Формата му се образува по следния начин:
Подчинено наклонение от II тип на глаголите haben или sein (hätte или wäre) + минало причастие на главния глагол.
 
   Чрез него изразяваме желания, които са противоположни на фактите.
Примери: 

Hätte ich nur den Roman gelesen! (Ако само / иска ми се да бях прочел романа.)
Wenn sie nur mitgeholfen hätte! (Само ако / иска ми се тя беше помогнала.)

     Ползва се и при условни изречения за сегашно време, които изразяват противоположност на фактите:
Пример:

Wenn wir studiert hätten, hätten wir die Antworten gewusst. (Ако бяхме учили, щяхме да знаем отговора.)

     И още една употреба - при изречения, съдържащи "als ob" (така сякаш).
Пример:

Sie tut, als ob sie dort gewesen wäre. (Тя се държеше така сякаш е била вече там.)
 

Употреба на модални глаголи в подчинено наклонение за минало време
 

    Когато ползваме модални глаголи при този вид наклонение се ползва конструкцията двоен инфинитив в края на изречението. Т.е.:
hätte/wäre + инфинитив на главния глагол + инфинитив на модалния глагол
Пример:

Hätte ich nur machen können! (Само ако / Иска ми се да можех да дойда.)

     Ако имаме изречение с "wenn" или "als ob", помощният глагол hätte/wäre застава пред "двойния инфинитив".
Примери:

Wenn ich nur hätte kommen dürfen! (Само ако можех да дойда.)

Wenn du es hättest machen wollen, wäre ich glücklich gewesen. (Ако искаше да го направиш, щях да се радвам.)
Sie tun, als ob sie alles hätten tun dürfen. (Те се държат сякаш е трябвало да направят всичко.)
 

Употреба на подчиненото наклонение в непряка реч
 

    Има два начина да предадем това, което някой друг е казал. Първият метод е да цитираме точно какво е казал този някой, а вторият - да използваме непряката реч.
Примери:
цитат: Sie sagte: "Er hat die Schlüssel gefunden". (Тя каза: "Той си е намерил ключовете.")
непряка реч в 2 варианта:
Sie sagte, dass er die Schlüssel gefunden hätte. (с употреба на "dass")
Sie sagte, er hätte die Schlüssel gefunden. (без употреба на "dass")
(Превода на бълг. език и в двата случая е един и същи, т.е. с "че" - "Тя каза, че той си е намерил ключовете.)
Забележка: Обърнете внимание на разликата  в словореда, когато в изречението има "dass" и когато то не се ползва.

     Когато употребяваме подчинено наклонение в непряката реч, изразяваме или известен скептицизъм относно казаното или пък изрязваме това, че казаното е от втора ръка и има известна дистанция между случилото се и този, който предава какво се е случило, т.е. ние казваме по този начин, че не сме били на мястото на събитието и не сме сигурни, че това, което казваме е напълно вярно.
 

   Освен промяна на времето на глагола, се налага промяна и при местоименията, както е и в българския език.
Примери:

Mark sagte: "Ich bin glücklich".
Mark sagte, dass er glücklich ist.


II. Специално подчинено наклонение
 

   Специалното подчинено наклонение има ограничена употреба. Някои немскоговорящи го ползват при непряка реч, а други изобщо не го ползват. По принцип се ползва най-вече за първо и трето лице единствено число.
     
  Специалното подчиненото наклонение за сегашно време се образува за всички глаголи с основната инфинитивна сричка + наставка според лицето и числото:
Примери:

ich sage, du sagest, er/sie/es sage, wir sagen, ihr saget, sie/Sie sagen.
 

  Изключение прави глагола "sein", той се спряга по следния начин:
ich sei
du seiest
er/sie/es sei
wir seien
ihr seiet
sie/Sie seien

   Специалното подчинено наклонение за минало време се образува с помощта на глаголите "haben" или "sein" + минало причастие на главния глагол. (Правилата за употребата на "haben" или "sein" са същите, както при сегашно перфектно време, т.е. "sein" е с глаголи, които изразяват промяна на действието или състоянието, а  "haben" - за всички останали.)

Примерни спрежения:
1. глагола "sehen":
ich habe gesehen
du habest gesehen
er/sie/es habe gesehen
wir haben gesehen
ihr habet gesehen
sie/Sie haben gesehen

2. глагола "gehen"
ich sei gegangen
du seiest gegangen
er/sie/es sei gegangen
wir seien gegangen
ihr seiet gegangen
sie/Sie seien gegangen

   Дали ще ползваме сегашно време или минало време на подчиненото наклонение, зависи от времето за което се отнася първоначалното изказване.

1. Ако изказването е в сегашно време, ползваме общо или специално подчинено наклонение за сегашно време.
Пример: "Ich bin krank."
Можем да го предадем с непряка реч по някой от следните начини:
Er sagt, er sei/wäre krank.
Er sagte, er sei/wäre krank.
Er hat gesagt, er sei/wäre krank.
Er hatte gesagt, er sei/wäre krank.

2. Ако изказването се отнася за бъдеще време, за непряката реч може да ползваме условно или подчинено наклонение за сегашно време.
Пример: "Ich werde ihn fragen."
Можем да го предадем с непряка реч по някой от следните начини:
Sie sagt, sie würde ihn fragen. / Sie sagt, sie frage (fragte) ihn.
Sie sagte, sie würde ihn fragen. / Sie sagte, sie frage (fragte) ihn.
Sie hat gesagt, sie würde ihn fragen. / Sie hat gesagt, sie frage (fragte) ihn.
Sie hatte gesagt, sie würde ihn fragen. / Sie hatte gesagt, sie frage (fragte) ihn.

3. Ако изказването се отнася за минало време, за сегашно перфектно или минало перфектно време, ползваме подчинено наклонение за минало време.
Пример: "Ich kam gestern an." / "Ich bin gestern angekommen." / "Ich war gestern angekommen."
можем да ги предадем с непряка реч по някой от следните начини:
Er sagt, er sei (wäre) gestern angekommen.
Er sagte, er sei (wäre) gestern angekommen.
Er hat gesagt, er sei (wäre) gestern angekommen.
Er hatte gesagt, er sei (wäre) gestern angekommen.