Притежателни местоимения
Possessivpronomen
Притежателните местоимения в немския език се използват, за да покажат притежание или принадлежност на даден обект към конкретно лице или предмет. Те се съгласуват по род, число и падеж с притежавания предмет, а не с притежателя.
Общите им форми са следните:
ich -> mein- (мой, моя, мое, мои)
du -> dein- (твой, твоя, твое, твои)
er -> sein- (негов, негова, негово, негови)
sie -> ihr- (неин, нейна, нейно, нейни)
es -> sein- (негов, негова, негово, негови)
wir -> unser- (наш, наша, наше, наши)
ihr -> eur- (ваш, ваша, ваше, ваши)
sie -> ihr- (техен, тяхна, тяхно, тяхни)
Sie -> Ihr- (Ваш, Ваша, Ваше, Ваши)
Забележка: Написани са с чертичка, тъй като променят наставката си според рода и падежа на съществителното, към което се отнасят.
Притежателните местоимения могат да се ползват като прилагателни (пред съществителните, за които се отнасят) и самостоятелно (вместо съществителните, за които се отнасят).
Табл. 1: Спрежение на притежателно местоимение “mein”, ползвано като прилагателно
Табл. 2: Спрежение на самостоятелното местоимение "mein"
Забележка: По същия начин се спрягат и останалите притежателни прилагателни.
Примерни изречения:
Das ist mein Buch. (Това е моята книга.)
Das ist meins. (Това е моята.)
Ist das dein Buch? Nein, das ist meins. (Това твоята книга ли е? Не, това е моята.)
Das ist mein Hund. (Това е моето куче.)
Ist das dein Fahrrad? (Това твоето колело ли е?)
Ihre Bücher liegen auf dem Tisch. (Техните книги са на масата.)
Sein Auto ist schneller als unseres. (Неговата кола е по-бърза от нашата.)
Ich habe meine Jacke vergessen. (Забравих си якето.)
Kannst du mir deine Adresse geben? (Можеш ли да ми дадеш своя адрес?)
Unsere Freunde kommen morgen zu Besuch. (Нашите приятели ще дойдат на гости утре.)
Dieses Zimmer ist meins, und jenes ist deins. (Тази стая е моята, а онази е твоята.)
Eure Eltern sind sehr nett. (Вашите родители са много мили.)
Seine Schwester arbeitet in einem Krankenhaus. (Неговата сестра работи в болница.)
Моля, подкрепете ни с дарение!
