Когато е в минало просто време, глаголът променя своята форма. По смисъл то отговаря на минало свършено време в българския език.

Примери:

yo tengo -> yo tuve (имам -> имах)

tú tienes -> tú tuviste (имаш – имаше)

yo voy -> yo fui (отивам – отидох)

nosotros vamos -> nosotros fuimos (отивате – отидохте)

yo leo -> yo leí (чета – четох)

 

            Минало просто време се употребява в следните случаи:

 

• Когато се говори за завършено в миналото действие.

Пример:

Ayer fui al cine. (Вчера ходих на кино.)

 

• Когато се говори за последователни действия в миналото.

Пример:

Llegué, vi la tele y me fui a dormir. (Пристигнах, гледах телевизия и си легнах.)

 

• Когато се говори за действие с определени начало или край.

Пример:

Empezó a llover a las tres. (Започна да вали в три часа.)

Entonces supe la verdad. (Тогава разбрах истината.)

 

• Когато се говори за събития в миналото, които са се случили веднъж.

Пример:

El año pasado viajé a España. (Миналата година пътувах до Испания.)

 

       Много е важно да се прави разлика между pretérito indefinido и imperfecto. Докато pretérito indefinido се ползва предимно за еднократни действия, завършили в миналото, то imperfecto се ползва за действия, които са се повтаряли многократно в миналото или нямат точно времева определена рамка в миналото, т.е. говори се за период, чиято продължителност не е точно определена.

 

Примери:

Estábamos en España durante las elecciones. (Бяхме в Испания по време на изборите.) – ползва се imperfecto, защото не е уточнен периода на пребиваването.

Estuvimos un año en España. (Бяхме една година в Испания.) – ползва се pretérito indefinido, защото е посочен периода на пребиваването.

Cuando era joven, veía muchas películas. (Когато бях млад, гледах много филми.) – ползва се imperfecto, защото се говори за минало действие, което се е повтаряло многократно.

Anoche vi una película. (Снощи гледах един филм.) - ползва се pretérito indefinido, защото се говори за конкретно действие, завършено в миналото.