Pretérito perfecto се използва за изразяване на действия, които са завършили в миналото, но имат връзка с настоящето или са важни за настоящия момент. Тази връзка може да бъде контекстуална (когато времето на действието не е ясно определено) или психологическа (когато говорещият смята действието за актуално или релевантно към момента).

 

​

Форма

 

        За образуване на pretérito perfecto се използва спрегнатия в сегашно време глагол "haber", към който се добавя минало причастие (participio pasado) на главния глагол.

 

       Спрежението на haber е следното:

yo he

tú has

él/ella/usted ha

nosotros/nosotras hemos

vosotros/vosotras habéis

ellos/ellas/ustedes han

 

        Миналото причастие на главния глагол се образува като:

• Към корена на глаголите, завършващи с –ar се добавя наставката –ado (пр. hablar → hablado);

• Към корена на глаголите, завършващи на –er или –ir се добавя наставката –ido (пр. comer → comido, vivir → vivido)

 

​

Случаи на употреба

 

     Когато се говори за минали действия, имащи връзка с настоящето.

Пример:

Hoy he visto a Juan. (Днес видях Хуан.) – действието е завършено, но е част от настоящия ден.

 

      Когато се говори за действия, извършени в неуточнен момент.

Пример:

Alguna vez has estado en España? (Бил ли си някога в Испания?) – времето на действието не е конкретизирано.

 

        Когато се говори за действия, които се случват през период от време, който все още не е завършил или когато самото действие е започнало в миналото и все още не е завършило.

Примери:

Esta semana hemos trabajado mucho. (Тази седмица сме работили много.) – седмицата още не е свършила.

Todavía/aún no hemos terminado. (Все още не сме приключили.) - действието е започнало в миналото и още не е завършило.

 

         Когато се говори за личен опит или преживяване.

Пример:

He probado la paella. (Пробвал/а съм паеля.) – изразява се фактът, че опитът съществува, без да се уточнява кога точно е придобит.