Притежателни прилагателни имена

  Притежателните прилагателни показват притежание на нещо от някого. В испанския език има две форми на притежателните прилагателни - кратка и разширена форма.

Кратка форма на притежателните прилагателни
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особености:
1. Кратките форми на притежателните прилагателни, показани по-горе в таблицата, винаги стоят преди съществителното, за което се отнасят.  В превода на български те са членувани (напр. "твой" става "твоят", "мой" става "моят" и т.н.)
примери: tu hijo (твоят син), tu hija (твойта дъщеря)
2. Притежателните прилагателни "mi", "tu" и "su" се съгласуват с това дали съществителното е в единствено или множествено число. Когато е в множествено число тези прилагателни получават наставка "-s" и стават "mis", "tus" и "sus".
примери: tu hijo (твоят син), tus hijos (твойте синове)
3. Прилагателните за множествено число "nuestro" и "viestro" имат форми освен за число и за род - мъжки и женски.
примери: nuestro hijo (нашият син), nuestros hijos (нашите синове)
                nuestra hija (нашата дъщеря), nuestras hijas (нашите дъщери)
4. Притежателните прилагателни не се съгласуват с притежателя, а с притежаваното.
5. "su/s" се ползва за 3 л.ед. и мн.ч. и за уважителната форма (Вие) и се разбира за кое точно лице и число се отнася от контекста на изречението. Когато обаче се наложи да се направи уточнение, може да ползвате следните форми:
   - de Ud. / de Uds. (Ваш/Ваша/Ваше/Ваши);
примери: el libro de Ud. = su libro (Вашата книга)
               el tìo de Uds. = su tìo (Вашият чичо)
  - de èl (негов, негова, негово), de ellos (техен, тяхна, тяхно);
примери: la madre de èl = su madre (неговата майка)
               el hijo de ellos = su hijo (техният син)
  - de ella (), de ellas ().
примери: el làpiz de ella = su làpiz (нейният молив)
               la clase de ellas = su clase (техният клас)


Разширени форми на притежателните прилагателни
Те са следните:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    Разширените форми на притежателните прилагателни се ползват след съществителното, за което се отнасят.
пример: amiga mìa (моя приятелка)

  Те трябва да съответстват на рода и числото на съществителното, за което се отнасят. Употребата на този тип притежателни прилагателни след съществителното име добавят подчертаващо или контрастиращо качество на притежателя.
примери: Ella es una amiga suya. (Тя е негова приятелка./Тя е приятелка на него.)
               ¡Amiga mìa! (Приятелко моя!)

  Както беше по-горе със "su/sus", така и тук "suyo/suya" и "suyos/suyas" се ползват за 3 л.ед. и мн.ч., както и за уважителните форми. Смисъла се разбира от контекста на изречението. Ако все пак се налага изясняване, може да се ползват следните форми:

Es amiga suya. = Es amiga de Ud. (Тя е Ваша приятелка.)
Es amiga suya. = Es amiga de èl. (Тя е негова приятелка.)
Es amiga suya. = Es amiga de ella. (Тя е нейна приятелка.)

Es amiga suya. = Es amiga de Uds. (Тя е Ваша приятелка.)
Es amiga suya. = Es amiga de ellos. (Тя е тяхна приятелка.)
Es amiga suya. = Es amiga de ellas. (Тя е тяхна приятелка.)

  Същият вид изказване с "de" може да се ползва и за 1 л.,мн.ч. -
"nosotros/nosotras", т.е. вместо "nuestro/nuestra" и "nuestros/nuestras", може да ползваме "de nosotros/nosotras", като тук съгласуването става според притежателя.
примери:
Es amiga nuestrа. = Es amiga de nosotros. (Тя е наша приятелка.) - за  притежатели мъже или мъже и жени
Es amiga nuestrа. = Es amiga de nosotrаs. (Тя е наша приятелка.) - за притежатели жени