Притежателните прилагателни показват притежание на нещо от някого. В испанския език има две форми на притежателните прилагателни - кратка и разширена форма. Кратката форма се ползва винаги пред съществителното, за което се отнася, а разширената се ползва след съществителното за което се отнася даденото притежателно прилагателно име.

Кратка форма на притежателните прилагателни
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        Особености при употребата на кратките форми:

1. Кратките форми на притежателните прилагателни, показани по-горе в таблицата, винаги стоят преди съществителното, за което се отнасят.  В превода на български те са членувани (напр. "твой" става "твоят", "мой" става "моят" и т.н.)
Примери:

tu hijo (твоят син)

tu hija (твойта дъщеря)

2. Притежателните прилагателни "mi", "tu" и "su" се съгласуват с това дали съществителното е в единствено или множествено число. Когато е в множествено число тези прилагателни получават наставка "-s" и стават "mis", "tus" и "sus".
Примери:

tu hijo (твоят син) -> tus hijos (твойте синове)

3. Прилагателните за множествено число "nuestro" и "viestro" имат форми освен за число и за род - мъжки и женски.
Примери:

nuestro hijo (нашият син), nuestros hijos (нашите синове)
nuestra hija (нашата дъщеря), nuestras hijas (нашите дъщери)

4. Притежателните прилагателни не се съгласуват с притежателя, а с притежаваното.

5. "Su/s" се ползва за 3 л. ед. ч. (él, ella), 3 л. мн.ч. (ellos, ellas) и за уважителната форма (Usted, Ustedes) и се разбира за кое точно лице и число се отнася от контекста на изречението. Когато обаче се наложи да се направи уточнение, може да ползвате следните форми:

• de Usted / de Ustedes (Ваш/Ваша/Ваше/Ваши);

Примери:

el libro de Ud. = su libro (Вашата книга) - уважителна форма за единствено число
el tìo de Uds. = su tìo (Вашият чичо) - уважителна форма за множествено число

• de él (негов, негова, негово), de ellos (техен, тяхна, тяхно, техни);

Примери:

la madre de él = su madre (неговата майка)
el hijo de ellos = su hijo (техният син)

• de ella (неин, нейна, нейно, нейни), de ellas (техен, тяхна, тяхно, техни).

Примери:

el lápiz de ella = su lápiz (нейният молив)
la clase de ellas = su clase (техният клас)


Разширени форми на притежателните прилагателни
Те са следните:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    Разширените форми на притежателните прилагателни се ползват след съществителното, за което се отнасят.
Пример:

amiga mía (моя приятелка)

  Те трябва да съответстват на рода и числото на съществителното, за което се отнасят. Употребата на този тип притежателни прилагателни след съществителното име добавят подчертаващо или контрастиращо качество на притежателя.
Примери:

Ella es una amiga suya. (Тя е негова приятелка./Тя е приятелка на него.)
¡Amiga mía! (Приятелко моя!)

   Както беше по-горе със "su/sus", така и тук "suyo/suya" и "suyos/suyas" се ползват за 3 л.ед. и мн.ч., както и за уважителните форми. Смисъла се разбира от контекста на изречението. Ако все пак се налага изясняване, може да се ползват следните форми:

Es amiga suya. = Es amiga de Ud. (Тя е Ваша приятелка.)
Es amiga suya. = Es amiga de èl. (Тя е негова приятелка.)
Es amiga suya. = Es amiga de ella. (Тя е нейна приятелка.)

Es amiga suya. = Es amiga de Uds. (Тя е Ваша приятелка.)
Es amiga suya. = Es amiga de ellos. (Тя е тяхна приятелка.)
Es amiga suya. = Es amiga de ellas. (Тя е тяхна приятелка.)

     Същият вид изказване с "de" може да се ползва и за 1 л.,мн.ч. (nosotros/nosotras), т.е. вместо "nuestro/nuestra" и "nuestros/nuestras", може да ползваме "de nosotros/nosotras", като тук съгласуването става според притежателя.
Примери:
Es amiga nuestrа. = Es amiga de nosotros. (Тя е наша приятелка.) - за  притежатели мъже или мъже и жени
Es amiga nuestrа. = Es amiga de nosotrаs. (Тя е наша приятелка.) - за притежатели жени