Местоименията в английския език се делят на лични, възвратни и притежателни.

 

Personal Pronouns
Лични местоимения

    Лични местоимения в английския език се разделят на два вида, в зависимост от мястото им в изречението: местоимения за подлог и местоимения за обект.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

     Субектната форма се ползва, когато местоимението е подлог в изречението, т.е. извършителя на действието. То винаги е следвано от глагол (сказуемото в изречението). Местоимения за субект са: I, you, he, she, it, we, they.
Пример: 

I don't think so. (Аз не мисля така.)
Забележка: Тук субектното местоимение е "I".

    Обектната форма се ползва, когато местоимението е обект в изречението, т.е. действието се извършва спрямо него. Пред него има глагол или предлог. Местоимения за обект са: me, you, him, her, it, us, them. 
Примери:

I haven't seen him today. (Не съм го виждал днес.)
I hope they haven't gone without me. (Надявам се, че не са тръгнали без мен.)

   Когато отговаряме за нас самите, може да ползваме и двата вида местоимения, в зависимост от структурата, която ползваме за отговора - I и me.
Примери:

Who split sugar all over the floor? - Me. / Sorry, it was me. (Кой разсипа захар по целия под? - Аз. / Съжалявам, аз бях.)
Who split sugar all over the floor? - I did. (Кой разсипа захар по целия под? - Аз.)
Забележка: И в двата случая се превежда на български, като "аз".

​

​

Различна употреба на местоименията "you" и "they". Употреба на "one"

    Може да ползваме "you" или "one", когато имаме предвид "всеки човек" или "хората като цяло", като и говорещия се включва в това число. Те са взаимнозаменяеми, но "you" се ползва в разговорния език, а "one" при формални изказвания.
Примери: 

You shouldn't believe what you read in the newspapers. (Не трябва да вярваш на това, което четеш във вестниците.)
One shouldn't believe what one read in the newpapers.

(Човек не трябва да вярва на това, което чете във вестниците.)

    "They" се ползва в разговорния език, когато говорим за другите хора, като цяло.
Пример:

They say too much sugar is bad for you. (Те/хората казват, че прекалено многото захар не е добра за теб.)
 

         Също се ползва и за хора с авторитет.
Пример:

They're going to build a new building here. (Те ще построят нова сграда тук.)

      Във формалния език обаче за да кажем подобно нещо, ползваме страдателен залог (пасивно наклонение - passive voice).
Пример:

A new building is going to be built here. (Тук ще бъде построена нова сграда.)
 

​

Reflexive Pronouns
Възвратни местоимения

   Възвратните местоимения се ползват, когато подлога извършва действието върху или спрямо себе си.
Пример:

I've cut myself. (Аз се порязах.)
                               
     На български не се превеждат буквално, а превода е като или глагола става възвратен (порязах ->се порязах) или се прибавя "себе си".

Възвратните местоимения са следните:

1 л. ед. ч. (I) -> myself

2 л. ед. ч. (you) -> yourself

3 л. ед. ч. (he, she, it) -> himself, herself, itself

1 л. мн. ч. (we) -> ourselves

2 л. мн. ч. (you) -> yourselves

3 л. мн. ч. (they) -> themselves

​

Забележка: Обърнете внимание, че възвратните местоимения в единствено число завършват на self, а тези в множествено число - на selves. Особено важно е да се прави разлика при 2 л., ед. ч. и 2 л., мн.ч. (yourself и yourselves).
 

Употреба на възвратните местоимения
 

    Възвратните местоимения се ползват, когато действието се отнася до подлога. Когато обаче говорим за обекта в изречението, се ползват личните местоимения (you, him и т.н.)
Примери:

When the policeman came in, the gunman shot him. /him=policeman, gunman - subject/ (Когато полицаят се приближи, въоръженият мъж стреля по него.) 

When the policeman came in, the gunman shot himself. /himself=gunman, gunman - subject/ (Когато полицаят се приближи, въоръженият мъж застреля себе си.)

      Възвратните местоимения могат да се ползват след предлог.
Пример:

The children are old enough to look after themselves.
 

   Когато обаче има предлог за място, може да ползваме лично местоимение като "me", "you", "him" и т.н.
Пример:

In the mirror I saw a lorry behind me.

​

    По принцип възвратното местоимение прави глагола възвратен, но има някои глаголи, които или няма как да са възвратни или такива, които по принцип са си възвратни без да е необходимо към тях да се добавя възвратно местоимение. Такива глаголи са: afford, approach, complain, decide, feel+прилагателно, get up, hurry (up), lie down, meet, remember, rest, relax, sit down, wake up, worry.
Примери:

We'd better hurry, or we'll be late. (По-добре да побързаме или ще закъснеем.)
Shall we meet at the cinema? (Да се срещнем в киното?)
I feel umcomfortable. (Чувствам се неудобно.)
Just try to relax. (Просто се опитай да се отпуснеш.)

    Обикновено не ползваме възвратно местоимение с глаголите change (преобличам се), dress (обличам се), wash (мия се).
Пример:

Daniel washed and changed before going out. (Даниел се изми и преоблече преди да излезе.)

     Но може да ползваме възвратно местоимение към тези глаголи, ако действието е трудно за извършителя му.
Пример:

My friend is disabled, but she can dress herself. (Приятелката ми е инвалид, но може да се облича сама.)

​

​

Притежателни местоимения и притежателни прилагателни

   

     Притежателните прилагателни показват притежание и подобни на притежанието значения. Например, казвам „моята кола“, тъй като колата принадлежи на мен, но казвам и „моята работа“, въпреки че работата не ми принадлежи, но аз я върша. Притежателните прилагателни винаги се използват в съчетание със съществително име и стоят пред него – пр. “my car”, а притежателните местоимения се използват самостоятелно и обикновено са в края на изречението.

 

  Според лицето и числото притежателните прилагателни и притежателните местоимения в английския език са следните:​​​​​​​​​​​​​​​​