Испанската пунктуация има някои особености, които я отличават от пунктуацията в другите езици. Те са:

• Когато едно изречение е въпросително или удивително/възклицателно, то въпросителния/удивителния знак се пише не само в края на изречението, но и в неговото начало, само че обърнато.

Примери: ¿Tù estudias inglès? (Учиш ли английски?)

               ¡Feliz compleaños! (Честит рожден ден!)

 

• Има случаи, в които само част от изречението е въпросително и тогава обърнатия въпросителен знак се слага там, където започва тази част, въпреки че е по средата изречението.

Пример: Marco, ¿què dìa es hoy? (Марко, кой ден е днес?)

 

• В литературата пряката реч се предава като знаците също се слагат и отпред и отзад на изречението, като това важи и за съобщителните изречения /тези, които завършват с точка/.

Примери: –¿Qué pasa aquí? – preguntó asombrado –.No sabía que había un problema. (Какво става тук? – попита той учудено. – Не знаех, че има проблем.)

 

• Ако се прави кратък цитат в рамките на разказвателен пасаж, се ползват или традиционните знаци «» или обикновени единични или двойни кавички (“”, ‘’).

Пример: Y con un «no» rotundo, se marchó. (И с едно категорично „не“, той/тя си тръгна.)

 

• В испанския се използва запетая, за да се разделят простите изречения в състава на сложното.

Пример: La verdad es que yo mi infancia y mi adolescencia las recuerdo, como una época muy feliz. (Истината е, че си спомням детството и юношеството си, като много щастливо време.)