Прилагателните се съгласуват, тоест те променят окончанието си, само когато се намират пред съществително име. Окончанието е различно за род, число и падеж.

Примери:

Der Käse ist alt. (тук прилагателното не е пред съществително и затова не се съгласува)

Das ist ein alter Käse. (тук прилагателното е съгласувано със съществителното, което се намира след него)

 

      Има три вида съгласувания на прилагателните – силно, слабо и смесено

 

          Силното съгласуване се прави в следните случаи:

• Когато прилагателното е пред съществително, пред което няма определителен или неопределителен член;

• След думи за количество – това са: wenig-, viel-, mehrer-, einig-, число (повече от едно – zwei, drei и т.н.)

• След неспрегаемите думи etwas и mehr и изрази като ein paar и ein bisschen.

     

    При силното съгласуване, прилагателните имат следните наставки:

 

 

 

 

 

 

 

 

          Смесеното съгласуване се ползва когато:

• Прилагателното е пред съществително с неопределителен член ein- или kein-;

• След притежателно прилагателно – mein-, dein-, sein- и т.н.

       

     При смесеното съгласуване прилагателните получават следните наставки:

 

​
​