Сричките в испанския език се състоят от поне една гласна.

 

     Двугласните /виж в урок „Двугласни“/ се броят за една сричка. Когато обаче има две гласни една до друга, които са силни гласни (a, e, o) – те се броят за две срички.

Примери:

tra-er

a-ho-ra

fe-o

 

     Единична съгласна, следвана от гласна, се числи към сричката на гласната.

Примери:

bue-no

a-la

 

         Група от съгласни, която е между две гласни, се разделя на две срички, с изключение на групите pl, pr, bl, br, fr, fl, tr, dr, cl, cr, gl, gr, които никога не се разделят.

Примери:

ad-qui-rir

но: re-gla, a-cre

 

          Двойните съгласни „ll” и „rr“ винаги са в една сричка.

Примери:

hue-lla

pe-rro

 

​

Синалефа

     

     Когато думата завършва с гласна и следващата дума започва с гласна (освен, ако няма прекъсване между тях), двете гласни се броят за една сричка, дори и по принцип те да не образуват двугласна. Този феномен се нарича sinalefa. Напрактика двете думи звучат като една.

Примери:

hasta hoy (ас-таой)

entre ellos (ен-тре-йос)

tengo ambre (тен-гоам-бре)