Сричките в испанския език се състоят от поне една гласна.

 

          Двугласните /виж в урок „Двугласни“/ се броят за една сричка. Когато обаче има две гласни една до друга, които са силни гласни (a, e, o) – се броят за две срички.

Примери: tra-er

               a-ho-ra

               fe-o

 

          Единична съгласна, следвана от гласна, се числи към сричката на гласната.

Примери: bue-no

               a-la

 

            Група от съгласни, която е между две гласни, се разделя на две срички, с изключение на групите pl, pr, bl, br, fr, fl, tr, dr, cl, cr, gl, gr, които никога не се разделят.

Примери: ad-qui-rir

           но: re-gla

                 a-cre

 

            Двойните съгласни „ll” и „rr“ винаги са в една сричка.

Примери: hue-lla

               pe-rro

 

Синалефа

           Когато думата завършва с гласна и следващата дума започва с гласна (освен, ако няма прекъсване между тях), двете гласни се броят за една сричка, дори и по принцип те да не образуват двугласна. Този феномен се нарича sinalefa. Напрактика двете думи звучат като една.

Примери: hasta hoy (ас-таой)

               entre ellos (ен-тре-йос)

               tengo ambre (тен-гоам-бре)