В испанския език ударението често се отбелязва със знак върху гласната в ударената сричка.

 

1. Думи, при които не се ползва писмено ударение са такива, при които ударението в думата е:

• на предпоследната сричка, ако тя завършва на гласна или на "n" или "s";

• на последната сричка, която завършва на съгласна, различна от "n" или "s".

Примери:

papel, arrebatar, mujeres, termina, hablan

 

2. При всички останали случаи ударението се пише върху гласната на сричката, която е ударена.

Примери: así, cantábamos, qué, sábado, cuándo, más, está, café

 

3. Писменото ударение се ползва и въпреки, че са изпълнени условията по точка 1, когато има две гласни една до друга, които по принцип образуват двугласна, а трябва да са в отделни срички. За тези гласни се казва, че имат празнина помежду си.

Примери:

comía, baúl, reúne

 

4.Писменото ударение се ползва и когато имаме две еднакви думи с различно значение.

Примери:

el – определителен член за м.р.

él – той

mi – мой, моя, мое, мои

mí – аз, мен

si – ако

sí – да

solo – един, единствен, сам (прил.име)

sólo – само (наречие)

tu – твой, твое, твоя, твои

tú – ти, теб

como – като, както, че, щом като, ако, тъй като, понеже

cómo – как (в началото на въпросителни изречения или в индиректни въпроси)

cuando – когато, в случай че, щом, ако

cuándo – колко (в началото на въпросителни изречение или в индиректни въпроси)