В испанския език ударението често се отбелязва със знак върху гласната в ударената сричка.

1. Думи, при които не се ползва писмено ударение са такива, при които ударението в думата е:

• на предпоследната сричка, ако тя завършва на гласна или на „n“ или „s“;

• на последната сричка, която завършва на съгласна, различна от „n“ или „s“.

 

Примери: papel, arrebatar, mujeres, termina, hablan

 

1. При всички останали случаи ударението се пише върху гласната на сричката, която е ударена.

Примери: asì, cantàbamos, què, sàbado, cuàndo, màs, està, cafè

 

1. Писменото ударение се ползва и въпреки, че са изпълнени условията по точка 1, когато има две гласни една до друга, които по принцип образуват двугласна, а трябва да са в отделни срички. За тези гласни се казва, че имат празнина помежду си.

Примери: comìa, baùl, reùne

 

1. Писменото ударение се ползва и когато имаме две еднакви думи с различно значение.

Примери:

el – определителен член за м.р.

èl – той

mi – мой, моя, мое, мои

mì – аз, мен

si – ако

sì – да

solo – един, единствен, сам (прил.име)

sòlo – само (наречие)

tu – твой, твое, твоя, твои

tù – ти, теб

como – като, както, че, щом като, ако, тъй като, понеже

còmo – как (в началото на въпросителни изречения или в индиректни въпроси)

cuando – когато, в случай че, щом, ако

cuàndo – колко (в началото на въпросителни изречение или в индиректни въпроси)