Когато местоимението е на мястото на обекта в изречението, то често е във винителен падеж. Някои от местоименията променят наставката си в зависимост от рода и числото на съществителното, за което се отнасят, а някои се променят изцяло – например личните местоимения.

 

​

Част 1: Лични местоимения във винителен падеж

 

ich – mich (мен, мене, ме)

du – dich (теб, тебе, те)

er – ihn (него, го)

sie – sie (нея, я)

es – es (него, го)

wir – uns (нас, ни)

ihr – euch (вас, ви)

sie – sie (тях, ги)

Sie – Sie (Вас, Ви)

 

Sie braucht es. (Тя се нуждае от него.)

Ich mag euch. (Аз ви харесвам.)

Er hört dich. (Тя те чува.)

Magst du mich? (Харесваш ли ме?)

Sie mag ihn. (Тя го харесва.)

Kennst du uns? (Познаваш ли ни?)

 

​

Част 2: Притежателни местоимения

 

Притежателните местоимения, които се отнасят за обект в мъжки род и са във винителен падеж, получават наставката -en.

Du hast dein Beer. (Ти си имаш твоята бира.)

Ich trinke meinen Saft. (Аз пия моя сок.)

Der Hund trinkt sein Wasser. (Кучето пие своята вода.)

Sie trinkt ihre Milch. (Тя пие нейното мляко.)

Ich mag euren Schmuck. (Харесвам вашите бижута.)

 

​

Част 3: Показателни местоимения във винителен падеж

 

Ich schreibe dieses Buch. (Аз пиша тази книга.)

Er hat viele Mäntel. (Той има много палта.)

Er liest jedes Buch. (Той чете всяка книга.)

Ich kenne das nicht. (Не познавам това.)

Wir mögen alle Katzen. (Ние харесваме всички котки.)

Das ist ein anderen Haus. (Това е една друга къща.)

Ich lese eine andere Zeitung. (Аз чета един друг вестник.)

Sie mag jede Zeitung. (Тя харесва всеки вестник.)

​

​

Следва: Урок 18 Обзавеждане

​