Използваме формата "used + to-infinitive", когато говорим за минало действие, което се е случвало регулярно, но вече не се случва. Тази структура се използва само за минало време.

Примери:

We used to play this game when we were children. (Играехме тази игра, когато бяхме деца.)

Mark used to smoke, but now he doesn’t smoke. (Марк пушеше, но вече не пуши.)

 

        Когато образуваме въпросителни или негативни изречения с тази структура, използваме формата на глагола "do" за минало време – "did".

Примери:

I didn't use to have computer as a child. (Като дете не съм имал компютър.)

Where did the people use to buy their food before the supermarkets was built? (Къде хората са си купували храна преди да бъдат построени супермаркетите?)

 

      Формата "be used to + ing form" използваме, когато говорим за нещо, което вече ни е познато, т.е. нещо, което правим от известно време и не се притесняваме да го правим. На български може да се преведе като „свикнал съм да…“

Примери:

Emma is used to working late at office. (Ема е свикнала да работи до късно в офиса.)

I'm used to getting up early. (Свикнал/а съм да ставам рано.)

 

        Може да използваме и още една подобна форма, тя е "get used to". Тази форма се използва, когато говорим за неща, които ни стават все по-познати.

Примери:

It was difficult at first, but Mark soon got used to working at night. (Беше трудно в началото, но скоро Марк започна да свиква да работи през нощта.)

After her husband died, the woman had to get used to living on her own. (След като съпругът ѝ почина, жената трябваше да свикне да живее сама.)