Дни от седмицата

       Дните от седмицата на немски език винаги са в мъжки род. Те са следните:
der Montag - понеделник
der Dienstag - вторник
der Mittwoch - сряда
der Donnerstag - четвъртък
der Freitag - петък
der Samstag / Sonnabend - събота
der Sonntag - неделя

    С дните от седмицата се ползва формата на предлога an за дателен падеж на съществително в мъжки род - an+dem=am. На български го превеждаме с предлога "в" (am Samstag - в събота).
Пример:

Am Samstag haben wir keine Schule. (В събота не сме на училище.)

    Ако искаме да подчертаем или наблегнем на конкретния ден - не ползваме "am", а пълната форма "an dem".
Пример:

Sie war an der Freitag hier. (Тя беше тук в събота.)
 

Части от деня
 

      Пред тях се ползва предлога "am". Те са следните:
der Morgen (сутрин) - am Morgen (сутринта)
der Vormittag (предобед) - am Vormittag (в предобеда)
der Mittag (обяд) - am Mittag (през обяда)
der Nachmittag (следобяд) - am Nachmittag (през следобеда)
der Abend (вечер) - am Abend (вечерта)
 

   Изключение при ползването на предлог прави "der Nacht", където предлога е "in":
der Nacht (нощ) - in der Nacht (през нощта)

Примерни изречения:
Er kommt am Morgen. (Той идва сутрин.)
Wir treffen ihn am Mittag. (Ние го срещаме на обяд.)
Wo bist du in der Nacht? (Къде си през нощта?)
 

Наречия за време
 

      Най-често употребяваните наречия за време са:
heute (днес)
morgen (утре)
übermorgen (вдругиден)
gestern (вчера)
vorgestern (завчера)

      Комбинации:
heute morgen (днес сутринта)
gestern abend (вчера вечерта)
morgen nachmittag (утре следобед)
heute abend (днес вечерта)
 

Изразяване на повтарящи се действия по едно и също време
 

    Когато искаме да кажем например, че правим нещо всеки вторник, всяка вечер и т.н., ползваме съответното наречие или съществително с наставка -s, като съществителните не се пишат с главна буква, защото с тази наставка се ползват като наречия.
Примери:

Wir gehen dienstags zum Kegeln. (Ние ходим на боулинг всеки вторник / през вторниците.)
Ich bin nachmittags zu Hause. (Аз съм си вкъщи всеки следобед / през следобедите.)
 

Сезони

       Сезоните на немски също са в мъжки род. Те са следните:
der Frühling - пролет
der Sommer - лято
der Herbst - есен
der Winter - зима
 

Месеци
 
      Те са само в мъжки род. Месеците в немския са следните:
der Januar - януари
der Februar - февруари
der März - март
der April - април
der Mai - май
der Juni - юни
der Juli - юли
der August - август
der September - септември
der Oktober - октомври
der November - ноември
der Dezember - декември

   Със сезоните и месеците ползваме предлога im, който е производен от in и определителния член за мъжки род в дателен падеж dem (in+dem=im). На български се превежда с предлога "през" (im Sommer - през лятото).
Примери:

Ich habe im August Geburtstag. (Рожденият ми ден е през август.)
Im Winter ist es sehr kalt. (През зимата е много студено.)

     Когато искаме да наблегнем на конкретен месец или сезон - ползваме пълната форма in dem.
Пример:

Er kam in dem Herbst. (Той идва тази есен. - "идва" е в мин.вр.)
 

Дати

   С датите ползваме определителен член. Когато изписваме число като дата, слагаме точка след него и това означава, че трябва да го изговорим като редно числително име. Обърнете внимание, че редните числа получават наставки като за прилагателни имена според падеж и род. Когато се отнасят за дата наставките стават от -te -> -ten и от -ste -> -sten.

  Ползваме предлога "am" (an+dem), който превеждаме на български с "на".
Примерен диалог 1:
А: Welches Datum haben wir heute? (Коя дата е днес?)
B: Heute ist der 1. (erste) Juli 2001. (Днес е първи юли 2001 г.)

Примерен диалог 2:
А: Der wievielte ist heute? / Den wievielten haben wir heute? (Коя дата е днес?)
B: Heute ist der 1. (erste) Juli 2001. (Днес е първи юли 2001 г.)

Примерен диалог 3:
А: Wann hast du Geburtstag? (Кога имаш рожден ден?)
B: Ich habe am 4. (vierten) Juni Geburtstag. (Рожденият ми ден е на четвърти юни.)

     Когато казваме, че нещо се е случило през дадена година, не ползваме предлог пред самата година, освен ако не ползваме думата Jahr(e) - тогава ползваме предлога "im" (in+dem=im за дателен падеж).
Примери:

Der Krieg war 1918 vorbei. (Войната свърши през 1918 г.)
Er schrieb es im Jahre 1935. (Той го е написал през 1935 г.)

 

    Годините в немския език до 1999 г. се изговарят по различен начин от българския. Така например 1935 година на немски ще звучи по следния начин: "neunzehnhundertfünfunddreißig Jahre", т.е. не се казва "хиляда деветстотин и...", както е на български, а се казва все едно "19 столетия...". Годините след 2000 г. обаче се произнасят по същия начин, по който ги произнасяме и на български - пример: 2015 се произнася "zweitausendfünfzehn". 

    За датиране  на писма ползваме формата на определителния член в мъжки род за винителен падеж den. Когато пишем и мястото на написване на писмото, то предшества датата, като например:
Berlin, den 20. Oktober 1989

     При изписване на дата в немския, първо пишем датата, после месеца и накрая годината.
Пример: 9.4.1999


Часово време

​

    Когато казваме времето по официален начин първо казваме часа, след него думата Uhr и накрая минутите, т.е.:
Пример: 18:35 Uhr (achtzehn Uhr fünfunddreizig)

  Често в разговорния език обаче времето се казва по следния начин:

Примери:

10.00 Uhr - (genau) zehn
10.05 Uhr - fünf nach zehn
10.10 Uhr - zehn nach zehn
10.15 Uhr - Viertel nach zehn
10.20 Uhr - zwanzig nach zehn
10.25 Uhr - fünf vor halb elf
10.30 Uhr - halb elf
10.35 Uhr - fünf nach halb elf
10.40 Uhr - zwanzig vor elf
10.45 Uhr - Viertel vor elf
10.50 Uhr - zehn vor elf
10.55 Uhr - fünf vor elf
11.00 Uhr - (genau) elf

        Въпросите, с който питаме колко е часа са:
Wie spät ist es, bitte? - Es ist zehn nach acht.
Wieviel Uhr ist es?

Забележка: В немския между числата за час и минути се ползва точка, а не двуеточие, както в повечето езици.

   Когато питаме в колко часа ще се случи нещо, ползваме предлога um...Uhr.
пр. Um wieviel Uhr bist du dort? - Ich bin um 11 Uhr dort.