Място на обектите в изречението

​

     В немския език, когато има два обекта в изречението има две основни правила за мястото му в изречението:
 
1. Обект, който е съществително и е дателен падеж винаги е пред обект, който е съществително и е във винителен падеж.
Пример:

Der Professor erklärte den Studenten das Problem. (Професорът обясни проблема на студентите.)

2. Обект, който е местоимение винаги е пред обект, който е съществително име, независимо от случая.
Пример:

Sie kauft ihm das Auto. (Тя му купи кола.)

3. Обект, който е местоимение и е във винителен падеж винаги застава пред обект, който е местоимение и е в дателен падеж.   
Пример:

Wir bestellen es uns. (Ние си го поръчваме.)

4. Когато обектът е местоимение, той може да е пред или зад подлог, който е съществително име и не е на първа позиция в изречението.
Примери:

Ich glaube, dass ihn der Lehrer gesehen hat. (Мисля, че учителят го видя.)
Er weiß, warum Emma mir das Geschenk gegeben hat. (Той знае защо Ема ми даде подаръка.)
Kann dir der Junge helfen? (Може ли момчето да ти помогне?)
Hat das Mädchen sich verletzt? (Момичето самонарани ли се?)


Мястото на наречията в изречението

1. Наречието винаги е след обект, който е местоимение.
Пример:

Ich habe es ihr gestern gebracht. (Донесох ѝ го вчера.)

2.Наречието може да е пред или след обект, който е съществително име.
Примери:

Ich weiß, dass du deinem Freund gestern geschrieben hast.
Ich weiß, dass du gestern deinem Freund geschrieben hast.

(Знам, че вчера си изпратил/а съобщение на твоя приятел.)

3. Ако ползваме повече от едно наречие или фраза с наречие в едно изречение, реда е следния: първо е наречието за време, след това наречие за начин и накрая е наречие за място.
Пример:

Ich bin um acht Uhr mit dem Zug nach Bohn gefahren. (Пътувах с влака за Бон в осем часа.)

4. Ако има няколко наречия за време, започваме с най-общото и след това са по-специфичните.
Пример:

Er ist gestern vormittag um Elf Uhr gekommen. (Той дойде вчера преди обяд в 11 ч.)