В немския език има четири типа прости изречения, като всяко едно от тях има специфичен словоред. Те са следните:

• Изказване - положително или отрицателно разказно изречение;

• Въпросително изречение - с или без въпросителна дума;

• Заповед (императив);

• Възклицание.

1. Изказване

    Изказването може да се прави чрез два вида словоред в немския език: нормален и обърнат.

Нормален словоред

  Когато словоредът е нормален, изречението има следната структура:
     подлог + сказуемо + останалата част от изречението

   

Нормален словоред за простите времена

 

     В изказванията в сегашно просто и минало просто време глаголът (сказуемото) застава на второ място, като пред него стои подлогът, а след него са обектите и другите части на изречението. Подлогът може да бъде съществително име, местоимение или фраза със съществително. Думи като "ja", "nein", "danke", "doch"  не оказват влияние на словореда.

Примери:

Der Mann ist unserer Lehrer. (Мъжът е нашият учител.)
Ja, meine kleine Bruder gab ihm das Buch. (Да, малкият ми брат му даде книгата.)
 

Нормален словоред за перфектните времена и за зависими инфинитиви 

​

    Когато времето е сегашно перфектно, минало перфектно време и бъдеще перфектно, а също когато изречението съдържа зависим инфинитив (изречения с глаголи като helfen, hören и т.н. и модални глаголи), за сказуемо се ползва помощния или модалния глагол, който застава на второ място в изречението, а главния глагол (инфинитив, двоен инфинитив и минало причастие) се нарежда на последно място след всички части на изречението.

Примери:

Meine Eltern wollten sich einen Ofen kaufen. (Родителите ми искаха да купят фурна.)
Seine Schwester hat ihm gestern das Buch gekauft. (Сестра му вчера купи книгата.)

​

Словоред при глаголи с делими представки

​

     Когато изречението е в някоето от простите времена (сегашно, минало или бъдеще), делимата представка застава в края на изречението.
Пример:

Die Studenten kamen mit dem Zug an. (Учениците пристигнаха с влака.)

    Когато в изречението глаголното време е перфектно, на второ място е помощния или модалния глагол, а на последно място е глагола с делимата представка, която в случая не се отделя от него.

      Ако в изречението има както помощен, така и модален глагол - на второ място застава помощния глагол, а в края на изречението са главния глагол и модалния глагол.

     При миналите причастия, които имат представка "ge-" се получава следното: първо е представката на глагола, след това "ge-" и накрая е главната част на глагола.
Примери:

Der Junge ist gestern abend weggelaufen. (Момчето избяга вчера вечерта.)
Er wird bald heimgehen. (Той скоро ще се прибере.)
Ich habe das Geschenk aufmachen dürfen. (Позволиха ми да отворя подаръка.)


Обърнат словоред

     В немския език съществува и така наречения обратен словоред. При него сказуемото си остава на второ място или на второ и последно за перфектните времена и за зависимите инфинитиви, но подлогът вече не е на първо място, а застава след сказуемото. На първо място застава останалата част на изречението, най-често това е обекта на изречението.  Тази част, която застава на първо място може да е с всякаква дължина и да се състои само от една дума или да е цял израз.
Примери:

Vor zwei Tagen reiste mein Freund nach Indien. (Преди два дни мой приятел пътува до Индия.)
Nach dem Essen will sie abfahren. (След вечеря, тя иска да тръгне.)
Dadurch wollte er viel Geld gewinnen. (Правейки това, той искаше да спечели много пари.)


2. Въпросително изречение

Специфични въпроси

  Това са въпросите, които задаваме, за да получим специфична информация. Ползват се въпросителни думи като: "Wann?", "Warum?", "Wo?", "Wie?", "Wovon?", "Wieso?", "Um wieviel Uhr?".
    Тук словореда е следният:
въпросителна дума + сказуемо + подлог + останалата част от изречението
     За тези изречения важат същите правила при употребата на помощни и модални глаголи, а също и при употребата на глаголи с делими представки, които са валидни за съобщителните изречения.

Примери:

Wann hat das Konzert begonnen? (Кога започна концертът?)
Wohin habt ihr es gelegt? (Къде го сложихте?)
 
Вариации в позицията на подлога във въпросителното изречение

    В изреченията, в които има обърнат словоред, както е във въпросителните изречения, подлогът може и да бъде не след сказуемото, както е по принцип, а след местоимение, т.е. местоимението застава между сказуемото и подлога. Това местоимение може да бъде в дателен или винителен падеж или да е възвратно местоимение. Когато обаче самият подлог е местоимение, тогава този вариант не се ползва, т.е. местоимението във винителен или дателен падеж или възратното местоимение застават винаги след подлога и не могат да се пред него.

Пример:

Wo hat dich Hans kennengelernt? или Wo hat Hans dich kennengelernt? (Къде те срещна Ханс?)
но: Wo hat er dich kennengelernt? (Къде те срещна той?)


Затворени въпроси

      Затворените въпроси са тези въпроси, на които се дава отговор само с "да" или "не". При тях не се ползва въпросителна дума, а само се разместват местата на подлога и сказуемото, т.е. сказуемото застава на първо място, а подлога на второ. Такива изречения на български език се превеждат с частицата "ли". В немския език такава частица няма.
      Схемата на словореда на тези изречения е следната:
сказуемо + подлог + останалата част от изречението?
 

    Когато сказуемото се състои от два или повече глагола, както е при перфектните времена или зависимите инфинитиви, помощния или модалния глагол е на първо място, а главния глагол отива в края на изречението. При употребата на глаголи с делима представка, главната част е на първо място в изречението, а делимата представка отива в края на изречението.
Примери: 

Kennst du meine Freundin? (Познаваш ли моята приятелка?)
Hat er es nehmen dürfen? (Беше ли му позволено да го вземе?)
Wirst du ihn dort treffen? (Ще го срещнеш ли там?)
Kommt er bald heim? (Той ще се прибере ли скоро?)

     Тук също съществува варианта, при който когато има обект, който е местоимение в дателен или винителен падеж или е възвратно местоимение, той да застава пред подлога.

Пример:

Hat ihn dein Bruder gesehen? или Hat dein Bruder ihn gesehen?

(Брат ти видя ли го?)


3. Заповед

   В този тип изречение сказуемото винаги е на първо място, а накрая на изречението се поставя удивителен знак. Такъв тип изречение се ползва, за да се издаде заповед или да се отправи молба, като се добави думата "bitte".
 
    Когато заповедта се отнася за второ лице, единствено число (du), глаголът остава без наставка, а подлог не се използва. Ако глаголът е с делима представка, тя отива в края на изречението.
Пример:

Geh hinter Haus! (Излез от къщата!)

   Когато заповедта се отнася за второ лице, множествено число (ihr), глаголът получава наставка -t и също не се ползва подлог в изречението. Ако има делима представка, тя отива в края на изречението.
Примери:

Steht bitte auf! (Моля, станете!)
Macht auf! (Отворете!)
    
     Когато оправяме заповед или молба към второ лице, уважителна форма (Sie - Вие), глаголът е с наставка -en и се ползва подлога "Sie". Ако има делима представка, тя отива в края на изречението.
Пример:

Setzen Sie sich bitte! (Седнете, моля!)
Bitte fahren Sie bald ab! (Моля Ви, заминете скоро!)

  Можем да ползваме заповедната форма и за първо лице, множествено число (wir), за да направим предложение за нещо. Глаголът е с наставка -en и се ползва подлога "wir". Ако има делима представка тя отива в края на изречението. Такова изречение на български език може да се преведе с думата "нека" в началото.
Пример:

Fahren wir mit dem Motorrad! (Нека се повозим с мотоциклета!)

4. Възклицание

   Чрез този тип изречения показваме учудване, възхита, изненада, яд и други видове емоции. Те са кратки изречения и съдържат думи като "was" и "wie". Те обикновено не съдържат глагол (сказуемо).
Пример:

Was für ein braves Mädchen! (Какво добро момиче!)
Sowas ärgerliches! (Колко досадно!)
Wie lieb von dich! (Колко мило от твоя страна!)