Въпросите, които изискват отговор "да" или "не", в английския език се наричат "yes/no questions". Те се характеризират с това, че при тях отсъства въпросителна думи. Тези изречения се образуват по следния начин: помощен глагол (do/does, did, have/has, will и т.н.) + подлог + инфинитив на главния глагол + допълнения и обекти (ако има). Когато изречението е в сегашно просто или минало просто време и глаголът е "be", не се използва помощен глагол, а изречението се образува директно с него, като той застава на първо място.

 

   На български език тези въпросителни изречения съдържат частицата "ли".

Примери:

Are you ready? (Готов/а ли си?)

Are you there? (Там ли си?)

Will you come with me? (Ще дойдеш ли с мен?)

Were you in the restaurant last night? (Беше ли в ресторанта снощи?)

Do you agree with him? (Съгласен/съгласна ли си с него?)

​

 

Въпросително изречение с "be"

​

  Когато изречението е с глагола "be", образуването на въпросително изречение става, като просто разменим местата на подлога и сказуемото. Има два случая, когато употребяваме този глагол – като главен глагол и като помощен глагол при образуване на сегашно продължително време и при образуване на минало продължително време (с формата си за минало време "was/were").

 

Употреба на "be", като главен глагол в сегашно просто време:

Пример:

She is beautiful. -> Is she beautiful? (Тя е красива. –> Тя красива ли е?)

You are doctor. -> Are you doctor? (Ти си доктор. -> Ти доктор ли си?)

​

Употреба на "be", като главен глагол в минало просто време:

Пример:

Mark was here. -> Was Mark here? (Марк беше тук. – Марк беше ли тук?)

You were upset. - > Were you upset? (Ти беше ядосан/а. -> Беше ли ядосан/а?)

 

Употреба на "be" в сегашно продължително време, като помощен глагол.

Пример:

Положително изказване: It is raining outside. (Навън вали.)

Въпросително изречение: Is it raining outside? (Вали ли навън?)

 

Употреба на “be” в минало продължително време, като помощен глагол:

Пример:

She was cleaning her room, when I came in. -> Was she cleaning her room, when I came in?

(Тя чистеше стаята си, когато влязох. -> Тя чистеше ли стаята си, когато влязох?)

​

        Въпреки, че се наричат "yes/no questions", отговорите на тези въпроси могат да бъдат просто "yes" или "no", но почти никога не е така, а се ползват т.нар. кратки отговори. Ако отговорът е утвърдителен, то тогава използваме "yes" + подлога (според лицето, което говори) + помощен глагол (do, have, will) или спрегнатата форма на глагола "be" според лицето и числото на подлога. Отрицателните отговори се образуват по същия начин, с разликата, че в началото е "no", а след глагола застава частицата "not", като се допуска използването и на съкратени форми (напр. No, I don't.).

Примери:
Are you ready? – Yes, I am. / No, I'm not. (Готов/а ли си? – Да./Не, не съм.)
Are you there? - Yes, I am. / No, I'm not. (Там ли си? - – Да./Не, не съм.)
Will you come with me? – Yes, I will. / No, I won't. (Ще дойдеш ли с мен? – Да./Не, няма.)
Do you agree with him? – Yes, I do. / No, I don't. (Съгласен/съгласна ли си с него? – Да./Не, не съм.)
Has she got a car? – Yes, she has. / No, she hasn't. (Тя има ли кола? – Да, има./Не, няма.)

Are you working now? - Yes, I am. / No, I am not. (Работиш ли сега? - Да. / Не.)

 

​

Въпросителни изречения с “do”

​

   Когато изречението е в сегашно просто време, за да образуваме въпросително изречение, използваме помощния глагол "do". Той не се превежда на български. За трето лице, единствено число (he, she, it) ползваме формата "does".

Примери:

You walk to your school every day. -> Do you walk to your school every day? - Yes, I do./ No, I don't. 

He run every morning. -> Does he run every morning? - Yes, he does. / No he doesn't. 

        

    За минало просто време ползваме формата "did", като главния глагол трябва да бъде в инфинитив.

Пример:

You wrote this letter. -> Did you write this letter? - Yes, I did. / No, I didn't. 

(Ти написа това писмо. –> Ти ли написа това писмо? - Да./Не.)

​

​

Въпросителни  изречения с "have"

​

      Когато ползваме формата "have got" или сегашно перфектно време (просто и продължително), то тогава въпросителното изречение се образува с "have", като формата за трето лице, единствено число (he, she, it) е "has".

Примери:

You have got a cat. -> Have you got a cat? - Yes, I have. / No, I haven't. 

(Ти имаш котка. –> Имаш ли котка?)

Have you ever been in Mexico? (Бил ли си някога в Мексико?) – сегашно перфектно време

Has he written the letter? (Той написал ли е писмото?) – сегашно перфектно време

​

   Когато ползваме минало перфектно време (просто и продължително), то тогава формата, която ползваме е  "had". Както вече сигурно знаем, минало перфектно време се ползва за минало действие, което е станало преди друго минало действие.

Пример:

I had seen the film, so I read the book. -> Had I seen the film?

(Аз съм гледал филма и затова четох книгата. -> Гледал ли съм филма?)

 

​

Въпросителни изречения с модални глаголи

​

     Образуването на въпросително изречение, което съдържа модален глагол става както при глагола "be", т.е. разменяме местата на подлога и сказуемото в положителното изречение, за да получим въпросително. Тук се включват и глаголите "will" и "shall", които се ползват за бъдеще просто време.

Пример:

You can swim. -> Can you swim?  (Ти можеш да плуваш. – Можеш ли да плуваш?)

Would you like some coffee? (Би ли желал/а кафе?)

Shall we eat out tomorrow night? (Ще хапнем ли навън утре вечер?)

​

       Когато във въпроса се използва модален глагол, то тогава може да се използва само ‘yes’ и ‘no’ или други варианти като "Yes, of course", "OK", "All right" и др.

Примери:
Shall we eat out tonight?- OK. / Sorry, I can't. I'm busy tonight. (Ще ядем ли навън тази вечер? – ОК. / Съжалявам, не мога. Зает съм тази вечер.) – предложение.
Can/Could you write the address down for me, please? - Yes, of course. (Може ли напишете адреса за мен, моля? Да, разбира се.) – молба.
Would you like to come to a party? - Yes, I'd love to. (Би ли искал/а да дойдеш с мен на партито? – Да, с удоволствие.) – покана.
May I use your phone? - Yes, of course. (Може ли да ползвам телефона ти? - Да, разбира се.) – искане на разрешение.

​

​

Следващ урок:

Въпросителни думи

​