Видове данъци

Данъците могат да бъдат класифицирани по видове, според различни признаци:

Според това кой носи данъчната тежест, те биват: преки и косвени. Преки са тези, при които данъчнозадълженото лице поема данъчната тежест, а косвени са тези, при които данъчнозадълженото лице и фактическият платец на данъка са различни лица (пр. ДДС, акцизи и др.).
Според нивото, на което се събират, те биват: централни, местни и споделени. Централни са тези, които директно отиват в държавния бюджет (пр. ДДС, данък върху доходите на физическите лица, данък върху печалбата и др.), а местни са тези, които се събират от общините (пр. данък сгради, данък върху наследството и др.). Споделени са тези, при които част от приходите отиват в държавната хазна, а друга част – в местните бюджети.
В зависимост от икономическия ресурс, който се облага, биват: имуществени, подоходни и оборотни.
Според полето на приложение, биват: общи и специфични.

Класификацията на данъците на преки и косвени е най-широко разпространената. Тя се базира на различни признаци във финансовата теория, каквито са: източникът на данъка; характерът на юридическия факт, който е довел до възникването на данъчното задължение; действията, които властта предприема при определянето на данъка за всеки данъкоплатец; съответствие на данъка с платежоспособността на данъчните субекти; и др. Един от основните признаци, според които данъците могат да бъдат класифицирани на преки и косвени е „прехвърляемостта“, т.е. определяне на това кой е носителят на данъчната тежест и кой е платецът. [1]

Освен по представените класификационни признаци, данъците могат да бъдат класифицирани и според следните признаци [1]:

Начин на уреждане на данъчното задължение – еднократни и изравнителни. Еднократни са тези, при които данъчното задължение се урежда еднократно и наведнъж (пр. патентен данък, данък върху разходите и др.). Изравнителните са тези, при които плащането се осъществява на вноски (пр. данък върху печалбата, данък върху доходите на физическите лица и др.);
Периоди на разпределяне на данъчната тежест – авансови (на вноски) и еднократни (плащат се наведнъж и еднократно);
Период на начисляване и внасяне – текущи (в рамките на отчетния период) и нетекущи (проявяват се през период различен от текущия). Съобразно периода на внасяне нетекущите данъци се разделят на следните два подвида: отложени (отсрочени) и предплатени данъци и разсрочени данъци.

В България се прилагат различни данъци: данък върху печалбата, данък върху добавената стойност (ДДС), данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, данък върху наследствата, данък върху доходите на физическите лица, туристически данък, данък върху разходите, патентен данък и др. Ще разгледам накратко някои от тях по-долу.

С данък върху доходите на физическите лица се облагат доходите на местните физически лица от източници в България и чужбина и тези на чуждестранните физически лица, идващи от източници в България. Режимът на облагане с този данък се урежда чрез разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

С данъка върху добавената стойност се облагат: възмездните облагаеми доставки на стоки и услуги на територията на България; вносът на стоки; възмездните вътрешнообщностни придобивания на стоки в страната, включително и нови превозни средства и акцизни стоки. Режимът на облагане с ДДС е уреден чрез разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

С данъка върху недвижимите имоти се облагат сградите и самостоятелните обекти на територията на страната, както и поземлените имоти, които са в границите на населените места, както и тези извън тях, които имат предназначение съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за устройството на територия. Режимът на облагането с данък върху недвижимите имоти е регламентиран в чл. 10 - чл. 28 на Закона за местните данъци и такси.

Източник:

[1] Панчева, С., Данъчно счетоводство, Част първа, Авангард Прима, 2015, с. 45-46