Двуфакторната теория е известна още и като мотивационно-хигиенна теория. Тя  е разработена от Фредерик Херцберг и спада към съдържателните мотивационни теории.  В теорията се описват различните фактори, които влияят върху удовлетвореността или неудовлетвореността в работата. Тези фактори са разделени на два вида: поддържащи (хигиенни) фактори и мотивационни фактори.

 

    Хигиенните фактори са свързани с физическите и социалните условията на работа. Херцберг установява, че ниското ниво на задоволяване на тези фактори водят до неудовлетвореност. При задоволяването им до определена граница, неудовлетвореността се премахва, но едно по-нататъшно повишаване на тяхното равнище не води до повишаване на удовлетвореността. Към хигиенните фактори Херцберг включва: политиката и управлението на фирмата, условията на работа, контрола и надзора, междуличностните отношение с ръководители, колеги и подчинени, работната заплата, сигурността на работното място и др.

     

    Мотивационните фактори са тези фактори, които създават по-високо ниво на мотивация и удовлетворение от работата. Колкото по-високи са техните стойности, толкова по-голяма е мотивацията за работа. Към мотивационните фактори Херцберг отнася: съдържанието на работата, отговорността за изпълняваната работа, постиженията и резултатите от труда, професионалното развитие, признанието и одобряването на резултатите, възможността за влияние върху вземаните решения, израстването в кариерата и др.

 

     Ако сравним описаните в тази теория потребности с потребностите, включени в теорията на Маслоу, ще видим, че хигиенните фактори отговарят на физиологичните потребности, потребностите от сигурност, социалните потребности и донякъде на потребностите от уважение, а мотивационните фактори влизат в зоната на потребностите от самореализация и донякъде на потребностите от уважение.

​

​

Източник: 

Гьошев, Б. (2011). Основи на управлението. Глава 10 Мотивация. София. МВБУ.