В историята на мениджмънта са се оформили различни подходи, чрез които можем да разберем мениджмънта. Един такъв подход предлага Макс Вебер. Неговият подход е наречен бюрократичен и се състои от следните принципи:

• Ясна формулировка на задълженията на служителите;

• Ясно оформена йерархична структура,

• Ясно формулирани ключови показатели за изпълнението на работата;

• Предоставяне на работна униформа от страна на работодателя (в миналото работниците сами са осигурявали работните си дрехи);

• Да се наемат хора с правилната квалификация и умения

• Да има ясно формулирани начини за издигане в кариерата.

 

        Друг такъв подход е научният подход, разработен от Хенри Файол. Той оформя 14 принципа на мениджмънта, които са следните:

• Ясно разделение на труда;

• Авторитет и отговорност на мениджъра;

• Дисциплина и подчинение на служителите;

• Единство на разпореждането - всеки получава разпореждане само от един ръководител;

• Подчиняване на личния интерес на общия;

• Справедливо възнаграждение на труда;

• Централизация и децентрализация на властта според това как е най-добре за служителите;

• Яснота в йерархията;

• Ясно определен ред – всеки да знае своето място в екипа;

• Справедливост;

• Поощряване на инициативността

• Единство на персонала.

 

    Файол очертава и пет функции на мениджмънта – те са следните: прогнозиране и планиране; организиране; координиране; контрол. Тези функции са подобни на познатите днес четири функции на мениджмънта: планиране, организиране, ръководство и контрол.

 

     Съществува и подход относно човешките отношения, разработен от Елтън Майо. Той очертава три основни принципа:

• Социалните връзки в организацията;

• Комуникацията – не само отгоре надолу, но и обратно (тоест да има обратна връзка);

• Лидерски умения на ръководителите.