Мотивационната теория на очакванията е разработена от Виктор Вруум през 1964 г., а по-късно е доразвита от Портър и Лоулър. Тя спада към групата на процесуалните мотивационни теории. Теорията разглежда мотивацията като процес, който направлява избора на поведение. Според Вруум мотивацията има три променливи:

 

• Валентност – каква ценност за дадения индивид има това, което той се стреми да постигне;

• Очаквания – те са свързани с вероятността усилията, които индивидът полага да доведат до очаквания от него резултат;

• Инструменталност – това е оценката на това доколко постигнатия резултат ще доведе до получаване на желаното.

​

      Взаимодействието между тези три променливи дава следната формула на мотивацията:

​

Валентност * Очаквания * Инструменталност = Мотивация

​

​

Източник: 

Гьошев, Б. (2011). Основи на управлението. Глава 10 Мотивация. София. МВБУ.