В последните години темата за агресията между подрастващите придобива все по-голямо значение, тъй като се забелязват тенденции към нейното увеличаване. Това се дължи на настъпилите промени в българското общество през последните 20-30 години – много от ценностите се промениха, разми се границата относно разбирането за това кое е добро и кое е лошо, образователната система и обществото като цяло са в криза и т.н. Към това може да се прибави и все по-малкото време, което родителите отделят за децата си. Това пречи на децата да канализират енергията си и да се чувстват добре физически и емоционално. Като резултат от това, виждаме все повече агресия между децата в училищата, а дори и в детските градини.

 

        По какво агресивното дете се отличава от другите деца? Главната отличителна черта на агресивното дете се проявява в неговото отношение към другите деца и към себе си. За него останалите деца в група се явяват конкуренти и съперници, с които то трябва да се бори, за да постигне своето. Агресивните деца могат да бъдат разделени в три основни групи, в зависимост от мотивите за тяхното поведение:

• Деца, които се държат агресивно, с цел привличане на вниманието към тях. Те обикновено изразяват силно емоциите си, като крещят, хвърлят предмети, обиждат другарчетата си, блъскат предмети или другите деца. Това тяхно поведение има за цел да получаването на някакъв емоционален отговор от страна на другите деца. Тяхната агресия е породена от това, че не са забелязвани от другите и често им казват, че пречат. Когато постигнат целта си, която е да бъдат забелязани от другите и да бъдат включени в техните игри, те утихват и могат да станат дори дружелюбни. Този вид поведение се нарича импресивно-демократичен от психолозите. Характеристиките на този тип деца са: средна интелигентност, слаби игрови умения, трудно стигат до краен резултат в манипулативни дейности, използват деструктивни действия спрямо игрите и дейностите на другите деца (рушат, драскат и т.н.).

• Деца, които се държат агресивно с цел да получат нещо – играчка, предмет или определена роля в играта. Те обикновено се стремят да са лидери в групата. При тях често се среща физическа агресия, която не води след себе си до жестокост. Техните основни характеристики са следните: висока интелигентност, имат изградени добри умения за извършването на ежедневните дейности в детската градина, притежават организаторски умения, справят се добре в ролевите игри, имат висок социален статус в група в ДГ. Типа агресия, който те проявяват се нарича нормативно-инструментална от психолозите.

• Деца, които целенасочено вредят на другите – за тях самото нанасяне на вреда (причиняване на болка или унижение на другите деца) им носи удоволствие. Те хапят, бият, скубят другите деца без видима причина, като се наслаждават на страданието и виковете на „жертвата“ си. Обикновено техни „жертви“ стават деца, които са по-кротки и свити. При този тип агресивни деца липсва чувство за вина и разкаяние. Техните основни характеристики са: средна интелигентност, нисък социален статус в групата, често използват агресивни похвати в игрите. Този вид агресия при децата е смятан за най-тежкия и е наричан от психолозите целенасочено-враждебен начин на поведение.

  

      Факторите, които влияят върху увеличаването на агресивността у децата са следните:

• Влиянието на телевизията и компютърните игри. В много от филмите, които децата гледат и компютърните игри, които играят има много насилие. Това несъмнено влияе върху детската психика, тъй като тя е много по-крехка и по-податлива на внушение, отколкото при възрастните. Много често става така, че децата пренасят агресията от екрана в реалния живот.

• Влиянието на околната среда. Децата виждат агресивно поведение от страна на възрастните в обществото, където растат. Освен това по новините всеки ден се съобщава за убийства, насилие или други агресивни действия от страна на хората. Всичко това влияе върху детската психика.

• Отношенията в семейството. Друг фактор, който влияе върху увеличаването на агресията са отношенията в семейството. Ако едно дете расте в агресивна среда, то вероятността и то самото да проявява агресия е много голяма, тъй като за него това изглежда нормално. Ако едно дете в предучилищна възраст вижда, че баща му бие майка му, то най-вероятно ще сметне това за нормално и след това ще бие братчето/сестричката си или децата в детската градина, която посещава. Колкото по-малко е детето, толкова по-податливо е то на външни влияния.

 

 

Източници:
Тодорова, К., „Агресията в детската градина“, достъпно на: https://www.moetodete.com/content/view/494/66/
„Агресията при малките деца“, достъпно на: https://www.yanbibiyan.com/agresiyata-pri-malkite-detsa.html