Ангажиране на целия клас в пълноценна дискусия

      Учениците от горните класове могат да бъдат включвани в разговори, в които се обсъждат теми като световния глад, проблемите на емиграцията и имиграцията, реформата в наказателното правосъдие, използването на вейпинг от тийнейджъри и др. В тези дискусии, обаче често може да се наблюдават следните две явления, забелязани още от древногръцкия философ Сократ: първото е, че част от учениците не се включват в дискусиите и остават тихи, а второто – прекалено насочващият характер на въпросите, което прави дискусията непълноценна. Тези явления се явяват пречка за провеждането на пълноценна дискусия, ангажираща всички ученици от класа. Преодоляването на тези пречки може да стане чрез изпълнението на четири прости стъпки, които ще разгледаме по-долу.

​

​

​

​

​

​

​

​

Стъпка едно: Изберете фокус, за да зададете рамка на проблема, който ще се обсъжда

        Много често учителите поставят даден проблем като тема, по която се спори „за“ и „против“, а това принуждава учениците да вземат  страна и да изберат кое е правилното, което води до прекалена насоченост на дискусията в една посока. Но ако учениците бъдат разделени на малки групи, които да обсъждат различни аспекти на проблема, то тогава би било много  по-лесно да се видят различни гледни точки и перспективи и дискусията да стане по-широкообхватна.

      Така например, ако разглеждането на тема, свързана със съдебната реформа се разглежда в икономически аспект, то тогава може да се видят какви ще бъдат разходите, свързани с провеждането на тази реформа и по-конкретно за програмите, които ще се изпълнят, за да бъде осъществена. Ако същият този проблем бъде разгледан през призмата на историята, то тогава учениците биха могли да видят каква е била съдебната система в миналото и да я сравнят с настоящата и да идентифицират какви подобрения има за дадения период. Разглеждането на различните аспекти на даден проблем и изслушването на различни гледни точки води до по-задълбочено разбиране на изследвания от учениците проблем.

​

Стъпка втора: Приложете модела „Първи пилот – втори пилот“

      Ангажирането на всички ученици в дискусията по дадена тема понякога може да бъде доста трудно, особено когато класът се състои от много ученици. Това може да се преодолее чрез прилагането на модела „Първи пилот-втори пилот“, при който учениците се разделят на групи, водени от „първи пилоти“, т.е. ученици, всеки от които трябва да води разговора по определен аспект на темата. „Първите пилоти“ трябва да са не повече от осем на брой. Всеки „първи пилот“ трябва да бъде заобиколен от двама или трима „втори пилоти“ („помощник-пилоти“), чиято роля не се ограничава само до това да са обикновени наблюдатели, а трябва да са част от екипа и да допринасят за постигането на целта, като търсят и намират информация, свързана с разглеждания аспект на темата в Интернет. Предаването на информацията от вторите към първите пилоти може да стане посредством бележки, написани на лист, чрез попълване на споделен документ в Google Docs или по друг начин. Важното в случая е, бързо и адекватно да бъдат дадени източници по темата, които да допринесат за развитието на дискусията. Накратко казано, „вторите пилоти“ подпомагат „първите пилоти“ като намират и дават нужната информация. При следващия тур на дискусията, учениците могат да разменят ролите си, така че до края всеки да е изиграл и двете роли.

Стъпка трета: Фокусирайте разговора

    Класическите Сократови дискусии могат в някои случаи да изглеждат като безкраен цикъл от повтарящи се въпроси. Затова, в подкрепа на приложението на описания по-горе модел „Първи пилот – втори пилот“ може да се използва методът ORID, разработен от Института по културни въпроси, САЩ, който помага да се премине от проучване към достигане на решение. Името на метода ORID идва от първите букви на думите Objective (обективен кръг), Reflective (отразяващ кръг), Interpretive (интерпретативен кръг) и Decisional-question (решаващ въпроса кръг). Дискусията се провежда в четири кръга, които са оживени и завладяващи, но продължават само по 8 минути, а прекъсването между тях трае 1 минута. В прекъсванията между кръговете, учителят подканя „първите пилоти“ и „помощник-пилотите“ да задават въпроси помежду си по отношение на това, което са чули от другите групи и да направят сравнение между тяхното собствено мнение по въпроса и мненията на другите групи.

        Нека, разгледаме накратко какво се случва във всеки от кръговете:

• „Обективен“ кръг: Учениците търсят „обективни факти“ в прочетените от тях текстове по въпроса, отговаряйки на въпроса „Какво знаем за…?“ Провеждането на обективния кръг помага на всяка от групите да започне разговора от основната концепция, свързана с дадената тема. Така например, една дискусия, засягаща темата за реформата в наказателното правосъдие, може да започне с изказвания на ученици, които да рамкират разговора чрез представяне на различни данни, свързани с темата: брой на извършените престъпления в страната – общо и по видове престъпления, тенденции при престъпленията в последните години (увеличаване или намаляване), брой на заловените престъпници и т.н.

• „Отразяващ“ кръг: В този кръг учениците трябва да споделят своята интуитивна реакция по отношение на чутите от тях факти, като отговорят на въпроса „Какво чувствам по отношение на…?“ Тук е много важно да се даде време на учениците да помислят, за да могат след това да изразят всички чувства, които те и всички заинтересовани страни изпитват по отношение на разглежданата тема или проблем. По отношение на приведения по-горе пример за дискусия по въпросите, засягащи реформата в наказателното правосъдие, учениците могат например да открият как полицейските служители се справят със стреса на работното място, доколко целенасочени са възгледите и действията на привържениците на подобна реформа (дали не се колебаят по отделни въпроси свързани с нея, дали са достатъчно уверени и т.н.), как биха се чувствали отделните граждани, ако се приложат промените, дали самите те биха се чувствали по-удовлетворени и спокойни, ако се приложат нужните промени и т.н.

• „Интерпретативен“ кръг: В този кръг, се преминава от отразяване към интерпретиране, чрез даване на отговор на въпроса „И какво от това?“ Тук учениците биват предизвикани да развият колективно съзнание и да започнат да си представят различни възможности. Работи се с идеи, като се отговаря на въпроса „Как бихме могли да…“ или „Ами, ако…“, което помага на учениците да осъзнаят точно какъв е проблема и да видят самите себе си като хората, които биха могли да решат този проблем. Ако продължим с разглеждането на примера за дискусия по въпросите за реформата в областта на наказателното правосъдие, то в този кръг учениците трябва да се задълбочат в идентифицирането на истинския проблем, свързан с осъществяването на реформата, пречупен през тяхната собствена призма.

• „Решаващ въпроса“ кръг: Това е последният кръг, в който учениците трябва да отговорят на въпроса „И сега какво?“, отговорът на който може да им помогне да намерят решението на проблема и стъпките, които трябва да се предприемат за неговото реализиране. Такива решения по отношение на приведения по-горе пример, могат да бъдат: да се направят инвестиции в провеждането на обучения на полицейските служители, да се направят определени промени в законите и т.н.

​

Стъпка четвърта: Не пропускайте да направите обзор!

     Включването на всички ученици в дискусията по даден въпрос в крайна сметка води до намирането на потенциални решения на изследвания проблем. В края на дискусията учениците могат да попълнят „изходни листове“ или просто да напишат кое е най-доброто решение според тях. Също така, те дори могат да се свържат групи от местни общности и да предприемат действия по отношение на това, което са научили с цел да спомогнат за решаването на проблема.

       На следващия ден, след провеждането на дискусията, учителят може да поговори с учениците, за да обсъдят какво да си мислили докато са работели в екип. Така учениците, могат да поразсъждават върху опита, който са придобили и въздействието, което различните гледни точки е оказало върху разбирането им по дадения проблем. Това ще допринесе за задълбочаване на връзката между учител и ученици, което от своя страна ще улесни провеждането на дискусии в бъдеще.

​

Източник: 

Beaton, A., How to Get Whole Class Engaged in Rich Conversations, 7.02.2022, https://www.edutopia.org/article/how-get-whole-class-engaged-rich-conversations