Особености на децата с умствено изоставане
Умствената изостаналост (Retardatio mentalis) представлява състояние, при което има непълно или задържано умствено развитие, в резултат на което се наблюдават изоставания в когнитивните, двигателните, речевите и социалните умения на детето с умствено изоставане. Основната причина за умствената изостаналост е дифузно недоразвитие на кората на главния мозък, което води до когнитивни нарушения, които водят до нарушения в познавателната сетивност. Тези нарушения могат да са в следствие на: неблагоприятна наследственост (генни мутации, хромозомни аберации), патогенни фактори по време на пренаталния период (несъвместимост между кръвта на майката и плода, заболявания на майката по време на бременността), патогенни фактори по време на раждането или патогенни фактори през постнаталния период (мозъчни заболявания, мозъчни травми, натравяния с лекарства и др.). В някои случаи, умствената изостаналост се съчетава и с други психични и соматични разстройства.
Основните характеристики на децата с умствена изостаналост са следните:
-
Разделят се на категории според степента на умственото изоставане: лека, умерена, тежка и дълбока степен;
-
При тях безусловните рефлекси се запазват за по-дълго време и по-късно изграждат условни рефлекси в сравнение с децата в норма;
-
При тях се наблюдава непълноценно използване на анализаторните органи (очи, уши), без да има органични повреди на тези органи – напр. сякаш слушат, но не чуват или гледат, но не виждат.
-
Имат нарушения на координацията, точността и прецизността, както при общата, така и при фината моторика, като могат да се наблюдават както случаи на деца, които са много тромави, така и на такива, които са изключително подвижни и пластични;
-
Не могат да задържат вниманието си за дълго време, бързо се уморяват и разсейват;
-
Имат слаба памет, бързо забравят; изпитват трудности при преноса на натрупаните знания в нови ситуации;
-
Имат трудности или невъзможност при установяването на връзки между обекти и субекти. Също така, имат трудности или невъзможност за установяване на причинно-следствени връзки между събитията;
-
Изпитват трудности при планирането и контролирането на дейности;
-
Общуването е на ниско ниво, тъй като речта не е добре развита при тях - обикновено речта е ехолалична или доста ограничена (използват отделни думи или кратки изречения);
-
Навиците за самообслужване при тях се формират по-късно и по-трудно.
Ако детето с умствено изоставане е подложено на обучение и рехабилитация, неговите интелектуални способности и социална адаптация могат да се повишат.
Ако качеството на обучението е високо, а приобщаването в класната стая ефективно, децата с умствено изоставане могат много да напреднат. Това зависи от осигуряването на следните условия в учебна среда:
-
Гостоприемност на образователната среда;
-
Обучителен подход, който е индивидуален (ориентиран към детето) и творчески;
-
Използване на технологии и помощни средства, чрез които да се улесни достъпа до образование на децата с умствено изоставане и с които да се преодолеят бариерите пред усвояването на учебния материал;
-
Добре организирана и ефективна система на ресурсно подпомагане, включваща екип от специалисти, които да работят с детето и неговото семейство;
-
Поддържане на тесни връзки между училището и семейството на детето.
Източници:
Шапкова, П., Специфика и особености на учебния процес при деца и ученици с умствено изоставане, Специална педагогика, УИ "Св. Климент Охридски", София, 2023.