Словесното творчество за деца е много богато и продължава да се обогатява. То се състои от два вида творби – народни и авторски. Всички те, заедно, имат една основна цел – да бъдат предадени определени знания на следващите поколения – знания за света около тях и знания за това кое е добро и кое лошо, според разбиранията на дадената социална група или народност. Всички тези знания помагат за оформянето на човешката личност.

​

    Какво представлява детската литература и какви са нейните специфики? Самото наименование на детската литература, предполага, че това е литература, която е насочена към определена възрастова група, т.е. към децата. Именно от тази нейна насоченост, произлизат и характерните за нея специфики, които може да бъдат свързани както с жанровата система и представата относно говорителя и получателя на словото, така и с по-конкретни проблеми като това каква е композицията, темата, стила, обхвата и т.н.

   

       Детската литература обхваща такива произведения като: приказки, разкази, романи за деца (най-вече приключенски), стихотворения, гатанки и др. Това, което ги отличава от тези, които са предназначени за възрастните е начинът, по който е предадена информацията. Тя се предава по такъв начин, че читателите, към които е насочена (децата от определена възрастова група) да могат да я възприемат, осъзнаят и запомнят.

 

        Според някои теоретици всички особености на детската литература се събират в едно понятие – игрова същност. Детето, като всички останали хора, може да бъде приемател на изкуството, т.е. то може да го разбере и оцени. Дали децата могат по лесен и естествен начин да възприемат изкуството? Отговорът едва ли е еднозначен – децата могат да възприемат изкуството, само ако дадено произведение е направено според техните нужди и възрастови специфики. Така например, едно дете, което е на 4-5 години трудно ще разбере „Ян Бибиян“ на Елин Пелин, но много по-лесно би разбрало кратки народни или авторски приказки и стихотворения. Следователно, самото произведение, независимо дали е словесно или е под друга форма (музика, картина), ще бъде много по-лесно и ефективно разбрано от детето, ако отговаря на неговите интереси в момента и нивото му на разбиране според възрастта, на която е.

 

       Тъй като децата имат малък жизнен опит и съответно нямат достатъчно знания за света около тях, те често проявяват въображение, като запълват празнотите измисляйки си. Именно затова, при тях често се наблюдава силно развито въображение, което доста наподобява на творческото въображение. Детското любопитство и способността да се вижда света по нов начин позволява на творците да създават произведения, които да не повтарят вече съществуващите.

​

       Много български автори са използвали фолклора като основа за своето творчество за деца. Пример за това е Елин Пелин, който взема за основа украинска приказка и я превръща в стихотворната приказка „Дядовата ръкавичка“, позната на всички ни от детството. Също така, той включва в творчеството си редица преразказани от него български народни приказки.

​

​