Възпитателната роля на детския фолклор
Какво представлява детският фолклор? Детският фолклор е словесно изкуство, което включва произведенията, които се създават от възрастните за децата или от самите деца и се предават предимно устно. Такива произведения са: пословици, поговорки, гатанки, броилки, скоропоговорки, приказки, легенди, митове, приспивни и други песни. Изучаването на детския фолклор може да даде много добра представа относно психологическите особености на децата на определена възраст, както и да бъдат разкрити техните творчески способности и артистични предпочитания. За разлика от фолклора за възрастни, детския фолклор притежава своя собствена поетика и има свои собствени форми и носители. Той представлява част от народната педагогика, тъй като неговите жанрове се базират на отчитането на физическите и психическите особености на децата от различните възрастови групи. Също така, той се характеризира със своя собствена образна система, ритмичност на речта и игрови елементи, които са необходими за възпитанието на децата. Това възпитание включва и запознаване с народните традиции и култура.
Какви жанрове съществуват в детския фолклор и по какъв начин те служат за възпитанието на децата? Жанровете в народното творчество за деца са следните: поезия на отглеждането (майчина поезия), приказки, игрови-дидактически фолклор (гатанки, броилки, римушки, залъгалки, игралки, скороговорки, пословици и поговорки).
Майчината поезия включва приспивните песнички и детските песнички. Този жанр е свързан с отглеждането и възпитанието на малките деца. В центъра на майчината поезия е детето, на което всички вкъщи се възхищават, обичат го и се грижат за него. То живее в един светъл и добър свят, където е обичано и всички негови нужди биват удовлетворени. Специално, приспивните песни са нежни и монотонни, тъй като тяхната цел е да помогнат на детето да се пренесе в света на сънищата. Ритъмът на тези песни е същият като ритъма на люлката, в която бебето спи и която майката люлее. Чрез тези песни, бебето се научава да различава тоналността и интонационната структура на майчиния език, а малко по-големите деца, които вече разбират значението на някои от думите, овладяват и някои от елементите на съдържанието на тези песни. На практика, народната песен присъства в живота на детето от самото му раждане и го съпътства през целия му живот. Българските народни песни имат широк тематичен обхват, те се простират върху целия живот на човека – от раждането до смъртта. Затова, народните песни са били не само духовна храна за българина, но и негово ръководство в живота, т.е. той се е учил от тях.
Българският и фолклорите на другите народи са създали голямо количество приказки, които са неизчерпаем източник по отношение на възпитателната работа с децата. Те биват три основни вида: фантастични, битови и приказки за животни.
В много от приказките присъства фантастичния елемент – например: главният герой слиза в долната или се качва в горната земя и често се бори срещу триглав змей или ламя и т.н. При фантастичните приказки основната идея е, че човек може да победи и най-голямата „хала“, т.е. и най-големия си проблем, ако е смел и умен.
Друг вид приказки са тези, в които участват животни (пр. приказките: „Болен здрав носи“, „Дядо вади ряпа“ и др.). Те се смятат за най-старите възникнали приказки. В тях се среща олицетворението – животните могат да говорят и им се придават човешки качества, като хитрост, глупост, страхливост и др. (напр. лисицата е хитра, вълкът е глупав, заекът е страхлив и т.н.). С този тип приказки се осмиват отрицателните човешки черти и се възхваляват положителните качества на хората.
Третият тип народни приказки са битовите, в които се описват ежедневни случки, като целта е да се види нещо, което е грешно или правилно, а също така и да се извади съответната поука (пр. приказките „Неволята“, „Който не работи не трябва да яде“ и др.).
Игрово-дидактическия фолклор включва кратки словесни произведения. Някои от тях имат изразен игрови характер, каквито са броилките, гатанките, скороговорките и римушките.
Броилките често се използват при играта на криеница, когато трябва да се определи кой да „жуми“ и кой да се крие. Пример за броилка:
„Ала – бала – ница,
турска паница,
ой гиди Ванчо,
наш капитанчо!
Корабите спряха,
хората измряха,
само един остана –
Ванчо капитана!“
Гатанките също се използват по време на игра. При тях се цели да се развие логическо мислене у децата. Гатанката представлява описание на нещо, като най-често се използва друго нещо, близко до него. Детето трябва да помисли добре и да отгатне. Пример за гатанка: „От бял камък се ражда, цял свят събужда? Що е то?“ (отговор: петелът).
Скороговорките представляват особен вид народно творчество. Те се характеризират със събрани в едно или две изречения труднопроизносими или близки по звучене думи, които са подчинени на принципа на алитерацията. Целта е детето да се научи да казва правилно думите, като в същото време се забавлява. Пример за скороговорка:
„Палав Павел плет подпалил,
плет при плевник, пълен с плява…
Пламнал плетът и оставил
куп от пепел палав Павел.“
Пословиците и поговорките имат по-изразен дидактичен характер. Те представляват високо поетични откровения на установени вече твърдения и жизнени принципи. Те са познати още като „мъдри думи/слова“, „мъдрости“, „стари приказки“, „както е рекъл онзи“ и т.н. Тези думи обикновено остават в съзнанието на човек през целия му живот и той често ги използва, когато има повод за това. В пословиците и поговорките се подчертава положителното, възвишават се добродетелите и се отрича негативното, неправдата и несправедливостта. Те отразяват мъдростта на целия народ, натрупвана през вековете на неговото съществуване. Примери за популярни български пословици и поговорки са: „Ако има грешка, има и прошка.“, „Ако няма ум, крака има ли?“, „Бели пари за черни дни.“, „Богат е който е здрав.“ и т.н.
Народното творчество дава възможност на децата да се приобщят към българския бит, традиции и душевност, което поставя основните, върху които се гради тяхната национална идентичност. Възпитаването на положително отношението към фолклора е част от стратегията за изграждане на ценности на децата от предучилищна и начална училищна възраст. В детските градини фолклорът е широко застъпен в учебната програма – учат се народни песни и танци, изпълняват се народни обичаи от децата по време на тържествата, учат се гатанки, слушат се народни приказки и т.н. Фолклорът осигурява богати естетически възприятия за децата и възпитава у тях ценности. От него те могат да научават фундаментални истини, въз основа на които да градят собствения си светоглед.
Възпитателната сила на фолклора за деца се крие в силата на използваните художествени средства, в простото, но в същото време богато съдържание, в ярките и убедителните образи и в духа на оптимизъм, който лъха от тях. Впечатленията, които човек получава в началото на своя живот оставят трайна следа в неговото съзнание, в неговите чувства и в начина, по който възприема света. Затова, основна задача на учителите, а също и на родителите е от ранна възраст да посеят у децата любов към народното творчество и така да се запазят във времето българският дух и българските традиции.
Източници:
Йорданова, Н., Възпитателната роля на българското народно творчество, Научни трудове на Русенския университет, том 55, серия 11, 2016 г., https://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp16/11/11-17.pdf
https://ussur-ds106.ru/bg/zhanry-detskogo-folklora-i-ih-harakteristika-chto-my-ponimaem-pod-detskim/
https://bg.perish.info/1203-childrens-folklore-a-friend-of-a-child-and-a-parents.html