Девиантното поведение (от латинската дума deviation – отклонение) е поведение на човека, което се отклонява от общоприетото. Тези отклонения могат да се изразяват в отделни постъпки или действия, които противоречат на нормите на правото и обществото. (Гонеев, Годовникова, 2008)

​

          Девиацията се отнася както до характера на протичането на дадено поведение, така и до последиците от него. Тя представлява съвкупност от социални отклонения и се регистрира като нарушения на нормите на дадено общество. Тези норми имат социална, правна, етническа и религиозна валидност и са приети от даденото общество като „рамки“ на поведение. Всичко, което е извън тези рамки, може да се определи като девиация. Като примери за девиантно поведение могат да се дадат: алкохолизма, наркоманията, суицидните прояви, проявите на агресия и др. (Василева, 2020)

​

      Основните видове теории, обясняващи появата на девиантно поведение у човека са следните:

• Биологични теории – според  тях, склонността към нарушаване на нормите и законите на едно общество се дължи на биологични дефекти, които някои хора имат. Такива теории са: теорията на Ч. Ламброзо; теорията, която разделя хората на типове според физическите данни; генетичната теория; теорията за интелектуалната изостаналост или умствена недоразвитост.

• Психологически теории – според тях, особеностите на човешката психика и личностните характеристики са основата, която служи за определяне на склонността на хората към правонарушения и конфликти. Такива теории са: психоанализата на Фройд, топографската теория, структурната теория, теория за конфликта и др.

• Био-социални теории – според тях, девиантното поведение при хората се дължи на усвоен негативен социален опит, въз основа на който се формират противоречия между изискванията на средата и резултатите от възпитанието. Такива теории и модели са: теория за въздържанието на Реклес, теория за условията на Айзенк и др. (Златанова, 2017)

​​

      Девиантното поведение при подрастващите може да се дължи на различни причини, но повечето от тях са социални и се дължат на недостатъци във възпитанието. Голяма част от децата, които имат девиантно поведение идват от семейства на самотен родител. Около 65% от децата с отклоняващо се поведение имат сериозни личностни разстройства. Много от тях имат различни видове психопатии.

​

       Основните причини за отклоняващо се поведение при децата и юношите са:

• Недостатъчния надзор от страна на възрастните – ако децата биват оставяни прекалено свободно и не им се слагат рамки и граници, това може да доведе до девиации в тяхното поведение.

• Липсата на внимание и грижа от страна на родителите към децата – ако децата се чувстват отхвърлени от най-близките си, това може да ги накара да правят неща, с които да се опитват привлекат вниманието на родителите си, та дори и тези им действия да противоречат на законите и нормите на обществото.

• Твърде строги родители, които изискват много от своите деца и когато те не оправдаят тези очаквания, у тях се появява безпокойство и страх, което води до депресии и нежелано поведение.

• Проблеми в семейството – развод на родителите; зависимост на някой от родителите; неразбирателство в семейството; домашно насилие; и др.

• Отхвърляне и лошо отношение от страна на връстниците към детето – ако едно дете не се чувства добре прието сред своите връстници, това може да доведе до депресия и девиантно поведение. То може да започне да проявява агресия или да се затвори в себе си.

• Ниска мотивация и скука – някои деца нарушават правилата само защото искат да им се случи нещо вълнуващо.

• Лоша среда и желание да се харесат на връстниците си – много юноши прибягват до употреба на алкохол, цигари и наркотици или правят нещо незаконно, само за да бъдат приети в дадена група от връстници.  

 

     Причините за поява на девиантно поведение у подрастващите могат да се търсят както в семейството, така и в средата, която ги заобикаля, най-вече училищната, но може да се каже, че със сигурност при тях причините за отклонения в поведението са най-вече социални, а по-рядко се дължат на психологически или биологични особености или нарушения. Децата, при които девиантното поведение се дължи най-вече на биологични и психични нарушения обикновено са учениците със специални образователни потребности (СОП), които имат някакво увреждане като синдром на Даун, аутизъм, хиперактивност, умствена изостаналост и др.

 

     Основните форми на девиантно поведение при децата и юношите са следните:

• Агресивно поведение към околните, включващо вербална и физическа агресия;

• Извършване на кражби или рушене на обществена собственост;

• Депресия и отделяне от обществото – нежелание за общуване, затваряне в себе си и намаляване на социалните контакти до минимум;

• Зависимост от субстанции като наркотици и алкохол – много от тези зависимости възникват именно в периода на юношеството;

• Автоагресия – най-често се изразява в мразене на себе си, самонараняване и опити за самоубийство;

• Безразличие и пренебрегване на чуждите нужди.

 

     Една от най-сериозните форми на девиантно поведение при децата и юношите е пристрастеността към алкохол и наркотици. Това често води и до други девиации като: извършване на кражби, рушене на обществена собственост, агресия към околните и др.

 

      Пристрастяващите вещества се разделят на четири основни вида:

• Забранени за употреба химически вещества - тук спадат всички видове наркотици от естествен и синтетичен произход, като марихуана, кокаин, хероин, ЛСД, крек, спийд и др.

• Алкохол - той е разрешен от закона и се среща във всички видове спиртни напитки, като водка, джин, ракия, уиски и др.

• Никотин и други подобни вещества - срещат се в тютюневите изделия. Те също са разрешени от закона.

• Медикаменти, които се отпускат в специални случаи и с рецепта - те се приемат само по лекарско предписание, но могат да предизвикат пристрастяване. Такива са: барбитуратите, транквилантите, опиатите, инсулина, валиума и др. (Златанова, 2017)

 

   Зависимостта, която пристрастяващите вещества предизвикват може да бъде психологическа и физическа. Според проучванията между 40 и 50% от наркоманните прояви на юношите идват в следствие на проблеми в семейството – например: раздяла или развод на родителите, ранна смърт на единия или и на двамата родители и др. Възпитанието също оказва влияние в това отношение, тъй като много често децата остават в т.нар. „емоционален вакуум“ при който липсва авторитет в лицето на учител или родител. Важно е да се знае, че семейството е основната социализираща институция, която формира психо-социалната идентичност на подрастващите и ако то не функционира правилно, детето не успява да изгради адекватни социални възприятия за ситуациите, в които попада. (Златанова, 2017)

 

       Други фактори и причини, които влияят върху увеличаването на употребата на наркотици са:

• Конфликт между ценностите на личността и ценностите на обществото;

• Неадекватна социализация и дезинтеграция в социалната среда;

• Дискриминация;

• Бедност;

• Невъзможност на индивида да изпълни обществено приетите цели;

• Дезинформация за последиците от употребата на наркотици;

• Лабилна психика на индивида;

• Девиантно поведение на авторитетни за индивида личности и др. (Златанова, 2017)

​​​

​

​

Източници: 

1. Василева, В., Социално-педагогическа работа с деца и младежи с девиантно поведение, РУ „Ангел Кънчев“, 2020.

2. Гонеев, А., Л. Годовникова, Работа учителя с трудными подростками, Москва, Академия, 2008.

3. Златанова, В., Изследвания на девиантното поведение, София, 2017.