Конфликтите в училищна среда се изразяват с цялото си богатство – налице са: конкуренция, съперничество, словесни спорове, нетолерантност, вербална агресия, физически сблъсъци, девиантност и т.н. Освен това, съществува голяма вероятност тези видове конфликти да излязат извън училището и в тях да бъдат въвлечени много страни – учители, ученици, родители, представители на други институции и др. Поради тази причина трябва да се наблегне на превенцията на конфликтите и на намирането на начини за тяхното решаване още в началната им фаза.

    

    При решаването на конфликти в педагогическа среда, възникват следните етични измерения, които трябва да бъдат осъзнати от учители и родители:

• Когато се търси на кого е вината за даден конфликт, винаги трябва да се изхожда от това, че зад причината и проявлението на всеки конфликт стоят най-малко две страни – родители и учители.

• В случаите, в които учениците не спазват правилата е много важно учителите да насочат тяхното вниманието им към последствията от това. Използването на последствията като регулатор на поведението може да бъде толкова важно колкото и въвеждането на правила. В същото време учениците, които спазват правилата трябва да бъдат поощрявани.

• Един от основните начини учениците да разберат връзката между поведението и последствията от него е прилагането на ясни и последователни дисциплиниращи мерки (според Смит и Йел).

• При използването на подход за поддържане на дисциплината, ориентиран към ученика, основната идея е, че учениците сами могат да разберат и решат проблемите си. Според Гордън, в основата на дисциплината е самоконтролът на ученика, а учителската ефективност е основана на взаимоотношенията между ученик и учител, които са изградени върху доверие, добра воля и комуникация. При решаването на проблем с ученик чрез този подход, най-добре е учителят да говори с него насаме, като бъде насърчаван да говори за проблема. Учителят не бива да се намесва в разсъжденията на ученика, но трябва да му помогне да идентифицира и изясни най-важните въпроси. Ученикът сам трябва да стигне до възможните решения на проблема, а учителят може да му помогне да избере най-подходящите действия, които трябва да предприеме, за да реши проблема.

• При използването на подход за решаване на конфликти, насочен и към ученика и към учителя, според Гордън, учителят трябва да пренасочи вниманието на ученика с проблемно поведение, като му задава въпроси, на които може да отговори, а след часа, насаме да му припомни кое поведение е желателно и кое не и да наблегне на това, че би желал ученикът да се включва по-активно в занятията занапред.

• При използването на подход за разрешаване на конфликти, насочен към учителя, той еднолично взема решенията, тъй като учениците се смятат като неспособни да вземат рационални решения.

• Учителите имат три основни права при разрешаването на конфликти, от които могат да се възползват. Те са: правото да създадат структура в класната стая; правото да определят и изискват подходящото поведение от учениците, като обаче насърчават тяхното положително познавателно и социално поведение; правото да търсят помощ от директори, родители и други заинтересовани лица (според Лий Кантър).

• „Утвърждаващите“ учители учат учениците как да се държат в класната стая чрез ясни и конкретни насоки, осигуряват положително подкрепление и се водят по предварително разработен план за дисциплиниране, в който се включват и негативните последици при отказ на учениците да следват правилата (според Кантър). 

 

 

 

Източник:

Крумова, А., статия „Конфликти в училище и подходи за справяне с проблемното поведение“, списание „Предучилищно и училищно образование: управление-възпитание-обучение“, бр. 6, 2017 г.