Според статистическите данни около 15% от населението на света живее с някакви увреждания, а около 5% (95 млн.) от децата също са с увреждания. Децата с увреждания се определят като ученици със специални образователни потребност (СОП). Те могат да бъдат разделени в следните основни групи:

• Деца с нарушено зрение – те се разделят  на подгрупи според дълбочината на тяхното зрително нарушение и биват: тотално (напълно) незрящи, деца с перцепция на светлина, частично виждащи, слабовиждащи и деца със зрителна острота по-висока от 0,2. При тях нарушенията могат да бъдат в следствие на: нарушения в някои от структурите на очите, намалена или нарушена зрителна ефективност, проблеми със зрителните възприятия.

• Деца с нарушен слух – те представляват разнородна група, като могат да се различават не само според степента на слуховия дефицит, но и по отношение на други фактори, като семейна среда, индивидуални особености, време на настъпване на слуховото нарушение и др.

• Деца с емоционални или поведенчески проблеми – тук се включват: децата с аутизъм, децата с дефицит на вниманието и хиперактивност и др. При тях обикновено се наблюдава небалансираност на развитието, като в някои области те са по-напред от останалите, а в други значително изостават. Най-проблемни области за тях са общуването, спазването на социалните норми и изграждането на връзки с останалите хора. Специално аутизмът представлява широк спектър включващ от деца в много тежко състояние до деца, при които отклоненията са много малки и едва забележими.

• Деца с умствена изостаналост – тези деца изостават в развитието си в сравнение със своите връстници, най-вече по отношение на усвояването на академичните знания.

• Деца с невросоматични нарушения – тук се включват: деца с двигателни нарушения, деца със заболявания на вътрешните органи и системи (деца с хронични заболявания) и деца, възстановяващи се след тежко боледуване.

• Деца с множество увреждания – това са деца, които имат две или повече увреждания. Пример могат да бъдат децата с детска церебрална парализа, при които се наблюдава умствено изоставане, нарушения на моторно-двигателното развитие, речеви нарушения, зрителни нарушения, епилепсия и др.

 

    Характерните особености при развитието на децата с нарушено зрение са следните: имат еднакво или сходно когнитивно развитие с това на останалите деца, най-вече по отношение на учебните постижения, осмисляне на четенето, нивото на езиковото развитие, познавателната дейност и интелектуалното ниво; имат еднакво или сходно моторно-двигателно развитие с това на другите деца, но могат да имат затруднения по отношение на грубата и фината моторика, локомоцията и имитацията; при тях има висока необходимост от овладяване на тактилни умения; имат еднакво или сходно езиково-говорно развитие.  

 

     Характерните особености при развитието на децата с нарушен слух са следните: някои от тях развиват речта си добре, но при други има значително речево изоставане, което води до проблеми по отношение на когнитивното развитие и до обучителни трудности; нямат затруднения по отношение на усвояването на двигателно-моторните умения.

 

    Характерните особености при развитието на децата с поведенчески и емоционални проблеми са следните: някои от тях срещат трудности при развитието на фината и грубата моторика; невъзможност или трудност при установяването и поддържането на социални контакти и трудности при ориентирането в средата; трудности или невъзможност за задържане на вниманието и за стоене на едно място; някои от тях имат затруднения в развитието на речта, като диапазона е много широк – от пълна липса на реч до добре развита и функционална (но обикновено доста буквална) реч; някои от тях имат проблеми по отношение на когнитивното развитие; стереотипност на движенията, на речта или по отношение на изпълнението на ежедневните дейности.

 

      Характерните особености при развитието на децата с умствено изоставане са следните: добро двигателно-моторно развитие; затруднения при усвояването на нови знания, най-вече поради слаба памет; част от тях се ориентират добре в средата и по-късно развиват самостоятелност; развиват умение за установяване на социални контакти; имат затруднения в говорно-речевото развитие.

 

    Характерните особености при развитието на децата с невросоматични нарушения са следните: при някои от тях има двигателни трудности или липса на двигателна активност поради характера на увреждането; трудности при обучението и социализацията поради дълги отсъствия от училище; добро когнитивно развитие; обикновено успяват да развият реч на добро ниво; обикновено имат добри академични постижения.

 

     При децата с множество увреждания могат да се наблюдават различни комбинации от изброените по-горе характеристики на останалите групи, като те могат да бъдат най-разнообразни в зависимост от спецификата и тежестта на уврежданията, които има даденото дете.

 

    За да може да се взаимодейства с децата с увреждания е необходимо да се приложи индивидуален подход за всяко дете, като се вземат предвид спецификите на неговото увреждане и развитието до момента, както и индивидуалните особености на даденото дете. Установяването на първоначален положителен контакт е много важен за по-нататъшната успешна работа с детето с увреждане. Развиването на социални умения на децата с увреждания включва: индивидуален подход, логопедична терапия, терапия за изграждане на социални умения и включване на детето в групови занимания, учене чрез игра и др.

 

    Подкрепата на деца с увреждания в различни дейности е ключова за тяхното включване в социалния живот, развитието на самостоятелност и изграждането на увереност. Тази подкрепа може да бъде адаптирана в зависимост от конкретните нужди на детето, вида на увреждането, както и типа на дейността. Най-често използваните варианти на подкрепа са следните: подкрепа при усвояването на академични знания (осигуряване на личен асистент в училище, работа според специализирани образователни програми, индивидуално обучение и др.); подкрепа при развитието на двигателно-моторните умения (работа с ерготерапевт, спортни занимания и др.); подкрепа за усвояване на социални умения (включване в игри с връстници, групови занимания и др.); подкрепа в ежедневните дейности (обучение в самостоятелност при хранене, поддържане на лична хигиена, обличане и събличане и др.; използване на адаптивни устройства или прибори и др.); подкрепа за творческото развитие (арт-терапия, музикална терапия и др.). И тук е  много важно прилагането на индивидуален подход и подбирането на такива дейности, които са съобразени със спецификата на самото дете и на неговото увреждане. Например, за дете с аутизъм може да се приложат следните варианти на подкрепа: обучение в масово училище с помощта на личен асистент и екип за ресурсно подпомагане (специален педагог, психолог и логопед), ерготерапия и/или практикуване на някакъв спорт, включване в групови занимания и игри, обучение в самостоятелност, музикална терапия и др. 

 

   Най-важните умения за самообслужване при децата с увреждания включват: хигиенни навици, обличане, хранене, придвижване, управление на времето и личните вещи, както и комуникация на нуждите. Тези умения развиват независимостта и самочувствието на децата, подобряват качеството на живота им и ги подготвят за бъдещия им самостоятелен живот. Подкрепата в този процес е ключова за успешната им социална интеграция и дългосрочното им благополучие.

​

​

Източници:

Замфиров, М., и колектив, Специална педагогика, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2023.