По време на епохата на Българското възраждане възникват първите светски училища (първоначално са взаимни училища, а след това стават и класни училища) и първите читалища, в които се провеждат различни извънкласни образователни дейности. Такива дейности са:

• Възникване на библиотеки и читални;

• Изнасяне на сказки и лектории, свързани с българската история;

• Учителски събори;

• Спонсориране на младежи и девойки, които да учат в чужбина;

• Сбирки на женски и ученически дружества.

 

       През 17-18 в. в културния живот на българите се забелязва голяма промяна. В периода на ранното Възраждане книгоразпространението се изнася извън манастирските обители и притежаването и четенето на книги вече не е привилегия само на духовенството. В края на 18 в. започват да се създават училищни библиотеки, а в началото на 19 в. при появата на първите български светски училища, към тях се създават обществени библиотеки. Към средата на 19 в. се засилва и ролята на читалищните библиотеки. В началото на 70-те години на 19 в. вече почти всички български градове имат свои читалищни библиотеки, които играят ролята на духовни средища и огнища на родолюбие. Най-важната характеристика на всички светски библиотеки, които се създават през Възраждането е общественото участие при тяхното създаване, изграждане и ползване.[1]

 

      С възникването на първите български читалища, освен създаване на библиотеки в тях, започват и да се провеждат различни сбирки с образователна цел. Такива сбирки са тези, на които се изнасят сказки и лектории, свързани с българската история. Тяхната основна задача е да обогати знанията на българите за техния произход и за тяхната история. По този начин колективните читателски практики вече започват да се реализират формално и се организират предварително, като допреди това са били или в домашна обстановка или в неформална обстановка (кафенета, дюкяни, кръчми и др.).

   

      Учителските събори, които започват да се провеждат по време на Възраждането, дават тласък на унифицирането на училищните правила и норми в цялата страна. На тези събори, също така, учителите започват да обменят опит и знания относно методите на обучение на учениците.

 

       През 40-те години на 19 в., когато възрожденските процеси навлизат в своята зрялост, възниква нуждата от преминаване към по-висока училищна степен. Това се осъществява в средата на 19 в., когато започват да се завръщат първите българи, които са учили и завършили във висши учебни заведения в Европа и Русия. На тях се дължи откриването на класните училища в България.[2]

 

     По време на Възраждането възникват и първите женски образователни дружества. Първото от тях е основано в Лом през 1857 г. и става по инициатива на местните читалищни дейци, начело с Кръстьо Пишурка. От тогава до Освобождението на България (1878 г.) се създават общо 61 такива дружества в цялата страна, а също някои от тях са и в Румъния. Тяхното развитие преминава през три етапа. През първия етап (1857-1868 г.) възникват 4 дружества, чиято основна цел е да подпомагат развитието на девическото образование и културното и просветното издигане на българските жени. През втория етап (1869-1876 г.) масово се основават женски дружества, чийто основни цели са: извършване на цялостен надзор върху местните девически училища; подпомагане на учебното дело в съответното населено място; откриване на неделни училища; участие в учителски събори; построяване и поддържане на училищни сгради; издаване на сборници с фолклорни материали. Третият етап от развитието на женските дружества (1876-1878 г.) се характеризира с формиране на благотворителни женски дружества в градовете Свищов, Браила и Букурещ, чиято цел е да помагат в каузата за освобождението на България.

 

       От казаното до тук, може да се направи извода, че преминаването от килийно обучение към обучение в светски училища и възникването на читалищата, водят до разширяване на формите на обучение, които вече не са само в рамките на училището, а и извън него и които не са само за учениците, а и за учителите и останалите граждани на България. Цялата тази просветителска дейност води до пробуждане на българския народ и на стремежа му към свобода.

 

​

Източници:

[1] Янкова, И., Библиотеките през Българското възраждане, част от сборник „Професия, поприще, призвание“, София, 2008, стр. 119-126

[2] Стоянов, И., История на Българското възраждане, 1999.