В съвременния свят, наситен с визуална информация и технологични постижения, картографската грамотност се явява основна компетенция, която бъдещите поколения трябва да притежават. В този контекст, от особено значение е формирането на картографска грамотност още в ранните етапи на образователния процес.

​

       Началната картографска грамотност представлява осъзнато усвояване на умения и знания, свързани с географската действителност и символите, използвани за нейното условно изобразяване. Тази компетентност включва способности за разбиране и интерпретация на карти, както и начална нагласа за тяхното използване като универсален език за обмен на конкретна информация. Въпреки своята важност, картографската грамотност представлява предизвикателство, което все още не е получило достатъчна психолого-педагогическа и методическа интерпретация.

​

          Първоначалното запознаване на учениците с географската карта става в трети клас, като това е една от целите на обучението по Човекът и обществото. В четвърти клас относителния дял на работа с географската карта в часовете по Човекът и обществото се увеличава.

​

     Етапите, през които преминава процеса на овладяване на начална картографска грамотност са следните:

• Първи етап: Създаване на представи за географската действителност – този етап представлява подготовка за работа с географската карта. В него се включва натрупване на представи за различните видове географски обекти, каквито са реките, моретата, планините, равнините, низините, езерата и т.н. Създават се и общи представи за показателите, според които се описва и характеризира даден обект, каквито са: вид, название, височина, дълбочина, дължина и местоположение. Важно е по време на този етап учениците да придобият достатъчно знания и впечатления, за да могат да различават и сравняват различните природни и други обекти, които се отбелязват на географската карта.

• Втори етап: Запознаване с географската карта – на този етап учениците се запознават с физическа карта на даден регион, като те трябва да разберат, че картата представлява достоверно, но силно умалено, условно и обобщено изображение на действителността. Гледайки картата, те се запознават с цветовете, с които се изобразяват различните природни обекти (напр. кафяво за планини, зелено за равнини, синьо за море и т.н.), названията на обектите и другите условните знаци, които се използват. Също така, на този етап се създават представи у учениците за посоките върху картата, както и за мащаба, като показател за степента на умаляването на действителните обекти и разстоянията между тях при пренасянето им върху картата.

• Трети етап: Специфично кодиране – тук се проявява двойствения характер на картографското ограмотяване. Учениците вече имат натрупани конкретни представи и са усвоили формализациите, чрез които се постига онагледяването на информацията чрез изобразяването ѝ върху карта, като всичко това води до бъдещо отделяне на конкретната информация и до затвърдяване на значението, което имат използваните символи при картографирането. Тази двойственост намира израз в принципа на специфичното кодиране, обоснован от Тулвинг и Томсън през 1973 г.[1] Съгласно този принцип, успешното възприемане на информацията, изобразена върху картата, става въз основа на предварително извършено кодиране чрез определени символи, като в същото време възприетото знание определя какви признаци могат да се използват за ефективното формиране на значението на даден символ.

 

​

[1] Tulving, E., & Thomson, D. M. (1973). Encoding specificity and retrieval processes in episodic memory. Psychological Review, 80(5), 352–373.